Роман I Лакапин: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →Съуправление: -, replaced: [Петър I] → [Петър I (България)|] редактирано с AWB |
Редакция без резюме |
||
Ред 4:
| изображение за личността = [[Image:Romanus I with Christopher, solidus (reverse).jpg|185px]]
| описание на изображението = '''Златен солид с изображение на Роман I Лакапин и неговия син [[Христофор Лакапин]]'''
| управление = [[920]]
| коронация =
| пълно име =
Ред 19:
| династия =
| съпруга = [[Теодора (съпруга на Роман I Лакапин)|Теодора]]
| баща =
| майка =
Line 30 ⟶ 27:
== Произход ==
Роман е син на Теофилакт Непоносимия, служител в имперската охрана от арменски произход. Роден е в Лакапе, откъде идва и прозвището му
В качеството на такъв той трябвало да вземе участие във византийските операции срещу [[Първо Българско царство|България]] през [[917]] година, но след скандал с [[Йоан Вогас]] не изпълнява мисията си. След разгрома в [[битката при Ахелой]] същата година, където византийската армия на великия доместик [[Лъв Фока]] е унищожена, Роман по субективни причини не помага и не качва на корабите си бягащите ромеи, а се отправя към [[Константинопол]]. След повдигнатото обвинение от страна на [[августа]]та [[Зоя Карбонопсина]], Роман Лакапин е заплашен с ослепяване. Впоследствие за него се застъпват висши сановници и е амнистиран.
== Възход ==
Военната катастрофа при Ахелой отслабила значително влиянието на правителството, контролирано от Зоя. Появили се всевъзможни слухове за членовете на правителството, както и за самата августа. Навярно към края на 918 г. Лъв Фока и неговият шурей Константин Пафлагонски замислили как да отстранят регентството на малолетния законен император [[Константин VII Багренородни]], а при възможност и самия него. Под предлог че защитават младия император, войските на Фока се появили до Хризопол, на отсрещния бряг на [[Босфора]]. Възможно е и самата Зоя да е търсила контакт с влиятелния генерал, за да укрепи собственото си положение. Според [[Стивън Рънсиман]] съществува вариант Зоя Карбонопсина дори да е възнамерявала да се омъжи за Лъв Фока.
Предугаждайки развитието на нещата, наставникът на младия император – Теодор, замислил съюз с Роман Лакапин, друнгарий на флота, и който му бил подръка. В началото на 919 г. Константин Пафлагонски решил да отстрани тази потенциална заплаха, като намери причина да разформирова флота, но бил арестуван по заповед на Роман Лакапин, когато последният пристигнал в двореца, за да надзирава изплащането заплатите на екипажите.
След този удар Зоя Карбонопсина изгубила всякакъв контрол над ситуацията и била принудена да отстъпи регентския пост. Наставникът Теодор убедил младия император да назначи отново за регент
== Възкачване ==
На 25 март [[919]] г. друнгарият на флота Роман Лакапин получил почетния сан магистър и бил обявен за Велик етериарх. Роман Лакапин разполага с достатъчно обществена и държавна подкрепа, за да си присвои ефективното управление. През май [[919]] г. Лакапин се обявява за [[василеопатор]] и настойник на младия четиринадесетгодишен василевс Константин VII, като го жени за своята дъщеря Елена, превръщайки се в действителния управник на Империята. Лишена от титлата си на [[августа]], Зоя все пак е оставена да живее в двореца като частно лице, понеже пред Лакапин се явявала вече друга пречка
До Лъв Фока било изпратено писмо, подписано от младия император, в което го съветвали да не реагира на тези събития. Нежелаещ да се примири с това положение, Фока се разбунтува, но не е в състояние да спечели лоялността на своите войници. Причина за това се явява обнародването на императорски указ, в който Константин VII Багренородни приветства Лакапин като негов защитник и осъжда бунта на Фока. Войниците преминават на страната на Лакапин. Налага се Фока да избяга, но е заловен от имперски агенти във Витиния. Впоследствие Лъв Фока е ослепен по заповед на Роман Лакапин. Лишена от своя могъщ съюзник, Зоя се опитала да отрови Лакапин, който заповядал тя да бъде арестувана и вторично подстригана за монахиня. След като Зоя е изпратена в манастир, Роман Лакапин е обявен за [[кесар]] през септември [[919]] г.
Line 51 ⟶ 48:
През декември [[920]] г. Роман I Лакапин е обявен и коронован за [[василевс]], съимператор на малолетния [[Константин VII Багренородни]]. Издига тримата си сина Христофор, Стефан и Константин за кесари, сродява дъщерите си за знатни аристократични фамилии. Получава и подкрепата на завърналия се от изгнание патриарх [[Николай Мистик]].
Издигането на Роман предизвиква агресията на българския [[цар]] [[Симеон I]], който също имал планове за византийския престол. Той предприема няколко похода и демонстрации пред стените на Константинопол и опустошава Тракия, но не успява да промени съществено положението. След смъртта му през [[927]] г. византийското правителство признава на неговия син [[Петър I (България)|Петър I]] титлата
На източната граница византийците постигат убедителни успехи срещу [[Абасиди|Абасидския халифат]]. От [[926]] до [[945]] г. военачалникът [[Йоан Куркуа]] печели поредица битки срещу [[араби]]те в Северна [[Месопотамия]]. В 944 г. Куркуа обсажда град [[Едеса]] и възвръща свещената реликва [[Убрус]] (Mandylion, от гръцкото μανδύη- плащаница).
Line 57 ⟶ 54:
На Балканите мирът е за кратко обезпокоен от няколко нахлувания на [[маджари]] от северозапад през България (934 и 943 г.). Императорът откупува мира с тях. Докато по-голямата част от византийския флот и армия са ангажирани на изток срещу арабите, през 941 г. столицата Константинопол е атакувана по море от силите на [[Киевска Рус]]. След като нашествениците са победени, през 944 г. е сключен мир и съюз.
Роман Лакапин е умел, макар и авторитарен администратор. Справя се с вътрешната опозиция и укрепва състоянието на държавата. Защитава дребните земевладелци и селяни срещу опитите на едрите поземлени собственици (т.нар. динати) да присвоят имотите им. Императорът е непопулярен сред столичния елит заради неблагородния му произход и липсата на образование.
Управлението на Роман I е прекратено в резултат на заговор, организиран от неговите съимператори. През декември [[944]] г. Роман Лакапин е детрониран и заточен в манастир от синовете си, които желаят да управляват самостоятелно. През януари [[945]] г. те на свой ред също са свалени от законния представител на македонската династия, Константин VII Багренородни, който най-накрая успява да вземе властта в ръцете си.
Line 63 ⟶ 60:
Няколко години след свалянето му бившият василевс умира като монах през 948 г. Константин VII Багренородни, над когото през по-голямата част от живота му е тегнел страхът да бъде отстранен от фамилията на Лакапините, остро критикува в своите бележки вече покойния император.
== Семейство ==
{{commonscat|Romanos I Lekapenos}}▼
От брака си с [[Теодора (съпруга на Роман I Лакапин)|Теодора]], която умира през 922 г., Роман има 6 деца:
* [[Христофор Лакапин]], съимператор от 921 до 931 г., който се жени за августа София и от нея е баща на Мария (наречена по-късно Ирина), която се омъжва за българския цар [[Петър I (България)|Петър I]];
Line 71 ⟶ 69:
* [[Елена Лакапина]], която се омъжва за император [[Константин VII]].
* [[Агата Лакапина]], която се омъжва Роман Аргир; техен внук е император [[Роман III]].
Император Роман I има и незаконен син, евнуха Василий, който има влияние в двора в периода 976-985 г.▼
▲{{commonscat|Romanos I Lekapenos}}
▲Император Роман I има и незаконен син, евнуха Василий, който има влияние в двора в периода 976
{{пост начало}}
| |||