Уикипедия

Абдера: Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
м форматиране: 3x тире, 3x тире-числа, 2x заглавие-стил, 2 интервала, URL, запетая (ползвайки Advisor)
Ред 17:
| основаване =
| пощенски-код = 670 61
| телефонен-код = 25410- – 5
}}
 
'''Абдера''' или '''Болустра''' ({{lang-el|Άβδηρα}}, старогръцко произношение ''Абдера'', новогръцко - – ''Авдира'') е [[град]] в [[Западна Тракия]], [[Гърция]], разположен на 16 км източно от брега на Места, център на едноименния дем [[Абдера (дем)|Абдера]], с 1 229 жители (2001).
 
== История ==
[[Картинка:Abdera West gate.jpg|мини|ляво|250px|Западната порта на антична Абдера]]
 
Ред 32:
През 480 г.пр.н.е жителите на Абдера решават да предадат без бой града на персите. След разгрома на персите при остров Саламин в 480 г.пр.н.е. колонията им оказава добро гостоприемство.
 
След този период градът е в икономически подем. Започва сеченето на едни от най-красивите и разнообразни сребърни емисии. Те се откриват главно в населените с траки съседни околности на Абдера и са свидетелство за оживените търговски контакти между тях и града. След 480 г.пр.н.е. градът се сближава с [[Атина]], дори членува в [[Първи атински морски съюз|първия]] (478 – 477 г.пр.н.е.) и [[втори атински морски съюз|втория]] (378 – 377 г.пр.н.е.) [[Атински морски съюз]], като има известни привилегии спрямо останалите съюзници. През 375 г.пр.н.е. [[трибали]]те заплашват града, но атинският военачалник Хабрий ги отблъсква.
 
В продължение на много време, Абдера си остава един от водещите елински полиси и запазва своята самостоятелност и [[Антична демокрация|демократична]] уредба. През 170 г.пр.н.е. е щурмуван и жестоко наказан от [[Древен Рим|римляните]]. През римската императорска епоха е свободен град.
Ред 48:
{{цитат|Голямата планинска част от околията се населеляваше от българомохамедани и българохристияни и отчасти много малко турци. Полската част, същинското Енидженско поле, бе населено изключително с турци. Всред тях, кацнали като оазиси, стояха гръцките села [[Коюнкьой]] и Булустра. Малка част гърци, всъщност [[арумъни|цинцари]], населяваха с. [[Йенидже (дем Абдера)|Енидже]], някогашния център в Енидженското поле, който после се премести в Ксанти.<ref>Караманджуков, Христо. „Западнотракийските българи в своето култорно-историческо минало с особен поглед към тяхното политико-революционно движение“, София, 1934, стр. 154.</ref>}}
 
[[Антон Страшимиров]] свидетелства, че среща тук 20 семейства местни българи, в 1913 г. се заселват още 105- – 110 семейства - – 509 българи бежанци от планинското село [[Скрижово|Скрижево]] (Скрижовене) в завзетата от гърците част на Македония.<ref>[http://www.znam.bg/com/action/showBook?bookID=1003&elementID=2038684051&sectionID=5 Страшимиров, Антон, Книга за българите]</ref><ref>[http://www.promacedonia.org/giliev/st/st_3_2.html Ст. Трифонов - – Тракия. 1912- – 1915 г стр. 196]</ref><ref>[http://catalog.libvar.bg/view/show_pdf.pl?id=4529&year=1914&month=06&day=22&issue=573&frequency=1 Заселването на бежанците от Мала Азия, Тракия и Македония, стр. 3 в-к Търговски фар бр. 573, 23 юни 1914]</ref> След Първата световна война гърците започват обезбългаряване и 20 семейства от Болустра, Малък Дервент и Кутруджа бягат от реперсиите и се установявав в с. [[Железино|Железино.]] <ref>[http://at-attanasov.blogspot.bg/2009/04/blog-post_09.html Ат. Атанасов, Малоазийски българи]</ref>
 
При избухването на [[Балканска война|Балканската война]] в 1912 година един човек от Балустра е доброволец в [[Македоно-одринско опълчение|Македоно-одринското опълчение]].<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 827.</ref>
 
От [[1912]] от [[1919]] и от [[1941]] до [[1944]] г. селището заедно с цяла [[Беломорска Тракия]] е част от държавната територия на [[България]]. Бреговата охрана през втория период на български суверенитет тук осъществяват 4-та дружина от [[Петдесет и осми пехотен гюмюрджински полк|58 пехотен Гюмюрджински полк]] и една 120 мм Д/46 брегова батарея от Дедеагачкия брегови артилерийски полк дислоцирана на нос Болустра.<ref>[http://rnda.armf.bg/wp-content/uploads/000s/Pub/Отбрана%D020на%9E20морско%D1%82%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D0%B0%20%D0%BD%D0%B0%20%D0%BC%D0%BE%D1%80%D1%81%D0%BA%D0%BE%20%D0%BA%D1%80%D0%B0%D0%B9%D0%B1%D1%80%D0%B5%D0%B6%D0%B8%D0%B520крайбрежие.pdf Анятолий Прокопиев, Отбраната на българското морско крайбрежие, стр 186, С 2013]</ref>
 
== Личности ==
Ред 62:
* Георги Василев, македоно-одрински опълченец, 35-годишен, работник, четата на [[Никола Андреев (македоно-одрински опълченец)|Никола Андреев]]<ref>„Македоно-одринското опълчение 1912 – 1913 г. Личен състав“, Главно управление на архивите, 2006, стр. 109.</ref>
 
== Външни препратки ==
*{{икона|en}} [http://www.culture.gr/2/21/211/21119a/e211sa05.html Сайт на гръцкото министерство на културата, посветен на Антична Абдера]
*{{икона|el}} [http://www.avdera.gr/ Официален сайт на Дем Абдера]
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Абдера“.