Александър I Балас: Разлика между версии

| управление = [[150 пр.н.е.|150]]-[[146 пр.н.е.]]

| потомство = [[Антиох VI Дионисий]]

| съпруга = [[Клеопатра Теа]], дъщеря на [[Птолемей VI|Птолемей VI Филометор]]

| баща = [[Антиох IV Епифан]] (съмнително)

[[Полибий]] пише, че в 154 – 153 г. пр. н.е. римският Сенат приема посещенията на младия Атал, Деметрий и Александър Балас, последните два водени от [[Хераклид]], който се задържа там дълго, опитвайки се с хитрини и злонамереност да повлияе на сената. ''"Нито един от тях не удовлетвори трезвомислещите сенатори, които схванаха хитроумно стъкменото представление, и бяха откровено отвратени от Хераклид, но мнозинството, изкусено от мошеничеството на Хераклид, бе убедено да гласува решение, съдържащо следните условия: “Александър и [[Лаодика VI|Лаодика]], децата на един цар, който бе наш приятел и съюзник, се явиха пред сената и се обърнаха към нас. Сенатът им дава правото да се върнат у дома си и да си възвърнат бащината си власт, и се реши да се удовлетвори тяхната молба за помощ. Хераклид, възползвайки се от това решение, веднага започна да събира наемници и привлече на своя страна много изтъкнати личности. Като пристигна в [[Ефес]], зае се с подготовка на своето начинание."''

Хераклид бил един от приближените на [[Антиох IV Епифан]], а Александър бил с неизвестен произход. Впоследствие Хераклид успял не само да го обяви за син на Антиох IV и претендент за престола, но и да го увенчае с царска диадема под името Александър Балас (''Balas'' - – семитска дума, вероятно означаваща "господар"„господар“). За това пишат [[Апиан]], [[Йосиф Флавий]] и [[Страбон]].

== Царуване ==

След кратка война Александър Балас побеждава [[Деметрий I Сотер]] и става цар в [[Антиохия]] (“Юдейски„Юдейски древности”древности“, XIII, 2). Той се жени за [[Клеопатра Теа]], дъщеря на [[Птолемей VI Филометор]] (упр. 180- – 145 пр. н.е.). Техен син е [[Антиох VI Дионисий]].

Докато Балас е на трона, той се проявява като слаб владетел, отдаден на разгулен живот. Той сключва мир с [[Макавеи]]те и се отказва от военни действия в [[Юдея]]. В [[Киликия]] избухва въстание и през 146 пр. н.е. провинцията се отделя под контрола на местните пирати.

Балас зависи напълно от военната подкрепа на египетския цар Птолемей VI. Но скоро претендент за царството става [[Деметрий II Никатор]] (145- – 139 и 129- – 126), син на [[Деметрий I Сотер]]. Тогава Птолемей VI оттегля помощта си от узурпатора Александър Балас и помага на законният наследник да заеме трона. Деметрий II се оженва за Клеопатра Тея, доскоро съпруга на Александър и с помощта на баща ѝ Птолемей побеждава и принуждава Александър да бяга в [[Арабски полуостров|Арабия]], където бившият владетел е убит и обезглавен. Птолемей, който бил тежко ранен в главата по време на победно сражение над Александър Балас, починал три дни по-късно. Александър Балас бил наследен от [[Деметрий II Никатор]] (145 – 140 г. пр. н.е.).

== Извори ==

[[File:alexander_I_Syria-Antiochia.jpg|thumb|330px|[[Тетрадрахма]] на Александър I Балас, [[Антакия|Антиохия (Сирия)]], 150- – 145 г. пр.н.е., с надпис ΒΑΣΙΛΕΩΣ ΑΛΕΧΑΝΔΡΟΥ ΓΞΡ]]

*[[Марк Юниан Юстин|Юстин]], ''Histoire universelle'', Livre XXXV, 1- – 2 [http://agoraclass.fltr.ucl.ac.be/concordances/justin_hist_univ_35/texte.htm]

== Външни препратки ==