Бронирана бригада: Разлика между версии

'''Бронираната бригада''' се формира на 1 октомври 1943 г., съгласно министерска заповед №375 от 29 септември 1943 г. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 31. </ref> Тя е пряк приемник на брониранияБронирания полк, създаден на 25 юни 1941 г. Бригадата взема участие в т.нар. [[Участие на България във войната срещу Третия Райх|т.нар. отечествена война 1944&nbsp;– 45 г.]]. През първата фаза на войната води боеве с армията на [[Германска империя (1933 – 1945)|Третия райх]] край [[Куманово]], [[Крива паланка|Крива Паланка]], [[Кочани]], [[Ниш]], [[Пирот]], [[Прокупле]], [[Косовска Митровица|Митровица]]. Във втората фаза част от нея, сформирана като 1-ва армейска танкова дружина към [[Първа армия|Първа българска армия]], участва в [[Дравска операция|Дравската]] и [[Мурска операция|Мурската]] операции – при превземането на линията Маргит. Бойният ѝ път приключва в унгарския град [[Надканижа]].

След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] с [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на [[Царство България|България]] са поставени сериозни ограничения спрямо армията. Освен всичко друго няма право и на тежко артилерийско въоръжение, включително танкове. Първите опити за въоръжаване на страната с бронирана техника датират едва от [[1934]] г. Министърът на войната ген. [[Пенчо Златев]] прави доклад до Министерския съвет за необходимостта за закупуване на военна техника от [[Кралство Италия|Италия]], която включва и танкети [[Carro Veloce L3/33]]. Взето е решение да са закупят 14 танкети срещу сумата от 10 770 600 лева. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 12. </ref> В началото на [[1935]] г. танкетите са доставени в [[пристанище Варна]] и са заведенизачислени в българската армия под името '''лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“'''. С тях на 1 март 1935 г. се се формира една рота към 2-ара колоездачна дружина от 1-ви инженерен полк в [[София]]. Така се поставя началото на бронираните войски в българската армия. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 13. </ref> Танкетите са доставени с трицветен камуфлаж (след [[1941]] г. са пребоядисани в зеленотъмнозелено), а оригиналните сдвоени 8-mm картечници „Бреда“ по настояване на военните са заменени с австрийскатаедна австрийска 8-mm тежка картечница „Шварц-Лозе“, обр. 1907/12 г., която е на въоръжение в българската армия.

Тъй като танкетите са твърде слаби и ненадеждни, армията продължава да търси да закупи по-мощни и по-добре бронирани танкове. След отказа на [[Чехословакия]] да продаде нови танковемашини, армейското ръководство се спира на лекия британски танк „Викерс Е“ (Vickers 6 ton mod E) с 47-mm оръдие QFSA. През [[1936]] г. министърът на войната ген. [[Христо Луков]] подписва договор с Vickers-Armstrong за доставката на 8 танка. Договорът е утвърден с министерско постановление от 4 септември 1936 г. В началото [[1937]] г. с новополучените танкове се формира втора2-ра танкова рота с два взвода от по 4 танка. Танковете „Викерс“ са заведенизачислени в армията под името '''бойна кола''' '''„Викерс“'''. ТанковетеДоставени са доставени с петцветен с петцветен фабричен камуфлаж., но Следслед 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено.

На 31 юли 1938 г. България и страните от [[Балкански пакт|Балканския пакт]] подписват [[Солунска спогодба|Солунското споразумение]]. С него [[Югославия]], [[Турция]], [[Гърция]] и [[Румъния]] се отказват от приложението на част IV (военни клаузи) на договора за мир и от постановленията, съдържащи се в Конвенцията за границата на Тракия, подписана в [[Лозана]] на 24 юли 1924 г. По силата на това споразумение България придобива право на свободно въоръжение, а Турция, Гърция и България премахват демилитаризираните зони по границата на Тракия.<ref>http://www.librev.com/index.php/discussion-bulgaria-publisher/1779-1938-1941#_ftnref10</ref> Това дава възможност за увеличаване мощта на танковите войски.

На 2 февруари [[1939]] г. с наличната техника се формира дружина бойни коли. Структурата на дружината включва първа1-ва танкова рота с 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“ и втора2-ра танкова рота с 8 бойни коли „Викерс“. Създадена е и техническа работилница за обслужване на техниката. Все още организационното обособяване на дружината е формално – един взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е придаден към бързата дивизия, втори взвод от 7 „Ансалдо-Фиат“ е отделен за [[Прикриващ фронт|Прикриващия фронт]], създаден за защита на границата с [[Турция]], а втора2-ра рота с бойните коли „Викерс“ е за общовойсковите щабове. Дружината е настанена в казармите на Първи кавалерийски полк. Командир на дружината е майор Тодор Иванов Попов, поручик Иван Иванов Гюмбабов е командир на първа1-ва рота, а поручик Тодор Стефанов Иванов – на 2-ра рота. По-късно е формирана и трета3-та рота с командир капитан Александър Иванов Босилков. <ref>Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 63&nbsp;– 64. </ref>

През юни 1939 г. главният инспектор на въоръженията в Министерството на войната ген. [[Руси Русев (министър на войната)|Руси Русев]] е на посещение в [[Германска империя (1933 – 1945)|Германия]], където представя исканията на България за подсилване на армията с минимум 26 нови танка. На 22 юли [[фюрер]]ът [[Адолф Хитлер]] дава разрешение за доставка на военна техника на политически важните за Германия държави. На България са обещани поне 30&nbsp;– 40 чехословашки танка от военната плячка. През февруари-април са доставени първите 26 танка „[[LT vz.35|Шкода]]“ (Skoda LT vz. 35), въоръжени с 37-mm оръдие А-3 и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau). През август-октомври същата година са доставени още 10 танка, но с по-новото оръдие А-7. Тези– тези танкове остават известни като „афганистанските“, тъй като са били предназначени за износ в Афганистан, но окупацията на Чехословакия осуетила доставката им. Танковете „Шкода“ са заведенизачислени в армията под името '''бойна кола „Шкода“'''. С получените танкове се формира трета3-та рота към бронираната дружина. През лятото и есента на 1940 г. втора2-ра и трета3-та рота са съсредоточени в района [[Любимец]] – [[Свиленград]] за прикриване на турската граница, а танкетите от първа1-ва рота са в района на [[Шумен]] на занятия с 4-ата пехотна дивизия. Заедно с българските части те участват в навлизането в [[Южна Добруджа]] след предаването ѝ на България по силата на [[Крайовска спогодба (1940)| Крайовската спогодба]].

От 1 януари [[1941]] г. дружината е реорганизирана в 4 роти със следната структура:

* Първа1-ва рота (школна) – 72 души (3 офицери), 13 бойни коли „Шкода“;

* Втора2-ра рота (средни бойни коли) – 23 души (2 офицери), 7 бойни коли „Шкода“ и 8 бойни коли „Викерс“;

* Трета3-та рота (бойни коли) – 46 души (2 офицери), 13 бойни коли „Шкода“;

* Четвърта4-та рота (леки бойни коли) – 19 души (2 офицери), 14 леки бойни коли „Ансалдо-Фиат“;

На 14 февруари 1941 г. ген. Руси Русев отново е изпратен с мисия в Германия за закупуване на нови танкове. На 23 април 1941 г. е сключен договор за доставка на 40 френски трофейни танка „Рено“ (Renault R-35), който на 3 май е утвърден от министър-председателя [[Богдан Филов]]. В армията са зачислени като '''бойна кола „Рено“ ''' и с тях се формира втора2-ра бронирана дружина с три роти – всяка с по 13 машини. Танковете са въоръжени с 37-mm оръдие L/21 SA18. Доставени са след ремонт и с германски тъмносив камуфлаж – RAL 7021 (Schwarz Grau).

През април 1941 г. бронираната дружина провежда съвместни учения заедно с 16-а бронирана дивизия на [[Вермахт|Вермахта]] край [[Пазарджик]], на които присъства и [[Борис III|цар Борис III]]. Той е впечатлен от показаното и дава указания за формиране на по-голямо бронирано съединение. Така на 25 юни 1941 г. бронираната дружина е развърната в брониран полк, имащ в състава си две дружини:

* Първа1-ва бронирана дружина – първа1-ва, втора2-ра и трета3-та бронирани роти с по 3 взвода (в смесен състав, въоръжени с „Ансалдо-Фиат“, „Шкода“ и „Викерс“);

* Втора2-ра бронирана дружина – четвърта4-та, пета5-а и шеста6-а роти с по 3 взвода, всички с танкове „Рено“.

През [[1942]] г. командването на армията прави извода, че наличната бойна техника е остаряла и ненадеждна, неспособна да подкрепя дори отбранителни операции. В края на годината се взема решение да бъдат създадени танкови бригади, които и като структура, и като бойна техника да бъдат по образец на германска танкова дивизия. За основен танк е избран германският [[Panzerkampfwagen IV]]. За разузнавателната част са избрани германските бронирани автомобили Pz. Spw. (Sd. Kfz. 222 и 223). Предвижда се и създаването на щурмови артилерийски отделения за борба с противниковите танкове. За изтребител на танкове е избран германският [[Щурмгешюц III|StuG 40]]. За учебно-бойни машини са предвидени танковете [[Panzerkampfwagen I]] и [[Panzerkampfwagen III]]. Българските искания са представени на Хитлер от военния министър ген. [[Никола Михов]], който се намира на визита в Германия в края на 1942 и началото на 1943 г. Исканията са приети и германската страна съставя плана за доставки „Барбара“, включващ „План 43“ и „План 44“, като до юли 1943 г. на България трябва да бъде доставена техника за комплектоването на една танкова бригада. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 26. </ref>

Първите танкове по тази програма са доставени през май 1943 г. Германската страна обаче променя типа на някои от договорените учебно-бойни машини. Вместо 10 Panzerkampfwagen III са доставени чехословашки [[LT vz.38]] или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация. Зачислени са в армията като '''бойна кола „Прага“ '''. Вместо Panzerkampfwagen I са доставени 19 френски трофейни танка [[Hotchkiss H35]], въпреки нежеланието на българската страна да използа ненадеждните френски машини. По-късно те са зачислени като '''бойна кола „Хочкис“ ''' към жандармерията за борба с партизаните. Вместо предвидените 6 танка „Сомуа“, българската страна доплаща за още 6 танка Panzerkampfwagen IV, с които общото количество на доставенитеполучените заот България танкове от този тип по плана „Барбара“ нараства на 97 машини. Германия доставя танкове от новите модификации&nbsp;– Aufs. G и Aufs. H, с по-мощното дълго 75-mm оръдие KwK 40 L48. Фабрично танковете са боядисани с тъмножълт цвят&nbsp;– Dunkelgelb или RAL 7028, който е стандартен за германската техника от февруари 1943 г. На бордовете са с германски кръстове, които са замазани от българските танкисти. Зачислени са в армията като '''средна бойна кола „Майбах T-IV“ '''. Освен танковете са доставени 40 бойни мотоциклета BMW R 75, както и 20 бронирани коли Pz. Spw. (вер. 222 и 223), зачислени като '''бронирани разузнавателни коли М-222''' и '''М-223''' – предназначени за бронираната разузнавателна рота.

За щурмовата противотанкова артилерия са доставени 55 щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, зачислени в армията като '''щурмово оръдие „Майбах“ Т-III'''. Въоръжени са със 75-mm оръдие StuK 40 / L 48. Камуфлажът им също е с тъмножълт цвят&nbsp;– Dunkelgelb или RAL 7028. На 10 юни 1943 г. със служебно писмо № IV-515/2.VI.1943 г. от Щаба на войската с тях се формира първо1-во щурмово артилерийско отделение (ЩАО), базирано в София. На 10 септември се формира и второ2-ро щурмово отделениеЩАО, първоначално базирано в София, от ноември 1943 г. – в [[Хасково]], а от април 1944 г. – в [[Узунджово]]. Щурмовите отделения са пряко подчинени на щабовете на армиите – 1-ово ЩАО към [[Първа армия]], а 2-оро ЩАО – към [[Втора армия]].

Новопостъпилата модерна техника дава възможност бронираният полк да бъде развърнат в бронирана бригада. Това става на [[1 октомври]] [[1943]] г. със заповед №375/29.IX.1943 г. Мирновременният състав на бригадата е 4226 души, от които 170 офицери, а военновременният 8980 души, от които 368 офицери. Бригадата организационно и с личен състав се изравнява с германската бронирана дивизия образец 1941 г.

* 1-ава рота&nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“;

* 2-ара рота – 12 танка „Майбах T-IV“;

* 3-та рота&nbsp;– 12 танка „Шкода“;

* 4-ата рота&nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“;

* 6-а рота&nbsp;– 12 танка „Шкода“;

* 1-ава рота&nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“;

* 2-ара рота&nbsp;– 12 танка „Майбах T-IV“

* 3-та рота&nbsp;– 12 танка „Прага“;

След голямата [[Бомбардировки на България през Втората световна война|бомбардировка над София]] на 10 януари 1944 г. бронираният полк е евакуиран в района на [[Ихтиман]], където остава до първите дни на септември.

В навечерието на 9 септември 1944 г. БрониранияБронираният полк на бригадата се намира край Ихтиман. В София за охрана е извикана в началото на септември само бронираната разузнавателна дружина. На 7 септември, съгласно декларацията на правителството на [[Константин Муравиев]], че ще обезоръжава германските намиращи се в България, части от бригадата влизат в престрелка с изтеглящи се немски моторизирани части край Ихтиман и ги обезоръжават. На 8 септември в 16,30 бригадата е вдигната по тревога от командира ѝ – полк. [[Гено Генов]], по заповед на военния министър ген. [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]]. Задачата е да извърши марш през София към Сливница и да заеме позиция за отбрана вис. Леща, вис. Центъра. Към 2,30 ч. през нощта колоната танкове достига Орлов мост. Командирът на полка – подполковник [[Марин Диков]], е извикан от министъра в Министерството на войната, където получава задача ротата на капитан Цено Ценов да поеме позводно охраната на Народното събрание, Министерството на войната и радио [[Българско национално радио| „София“]]. На 13 септември командирът на бригадата полковник Гено Генов е уволнен и заменен от запасния офицер полковник [[Стоян Трендафилов|Стоян Константинов Трендафилов]], който е произведен генерал-майор, а командирът на Бронирания полк е повишен в полковник. След 1946&nbsp;– 47 г. и двамата ще бъдат уволнени от армията и репресирани. Още на 10 септември Бронираната бригада получава задачата да започне подготовка за бойни действия срещу отстъпващите германски части. <ref>Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 100&nbsp;– 107. </ref>

До 15 септември 1944 г. бригадата се изнася към [[Пирот]], където влиза в подчинение на Първи армейски корпус, командван от ген.-майор [[Иван Попов (генерал-лейтенант)|Иван Константинов Попов]]. Бригадата получава заповед да атакува противника по направление [[Пирот]] – [[Бела паланка]]. При изнасянето, на няколко километра западно от Пирот, колоната танкове е изненадана от стоящ в засада германски оръдеен разчет с 88-mm зенитно оръдие. След като улучва първия и последния танк от 7-а рота, разчетът успява да унищожи 10 танка. С изгубения лек танк „Шкода“ два дни по-рано бригадата губи още в началото 41 танкисти и 11 танка. На следващия ден бригадата е изтеглена в резерв на Първи корпус. След разформироването му на 23 септември бригадата е придадена към [[Втора армия]]. В нейния състав взема участие в [[Нишка операция (1944)| Нишката операция]]. На 14 октомври бригадата участва в боевете с изтегляща се колона на [[7-ма СС доброволческа планинска дивизия Принц Ойген|7-ма СС доброволческа планинска дивизия „Принц Ойген“]] в района между с. Мерошина и с. Мрамор. На 15 и 18 октомври се водят тежки боеве за гр. [[Прокупле]] и гр. [[Куршумлия]], а на 21 октомври 9-а рота, която е придадена на 4-ата пехотна дивизия без успех са атакува височините около с. Мердаре, където е унищожена машината на командира на ротата поручик Виниций Петров. На 3 ноември бронираният полк овладява в [[Подуево]], като губи два танка в боевете. След сражението полкът е изтеглен в Куршумлийски бани, където почива до 16 ноември.

На 17 ноември полкът, разделен на три групи, наименувани на командирите им – Момчилов, Ценов и Диков, започва настъпателни действия. Група Момчилов заема Шайковска чука, а другите две групи достигат с. Бяло поле. Тежки боеве се водят край с. Долно Любче, Вучи трън и град [[Косовска Митровица| Митровица]], който е завзет след тежки боеве на 22 ноември.

На 25 ноември приключва и участието на Бронираната бригада в първия етап, когато започва изтеглянето към България, където на 2 декември е тържественото им посрещане в София. На 5 декември бронираният полк е демобилизиран. Общо безвъзвратните загуби от първия етап са 20 танка, но голяма част от останалите се нуждаят от ремонт. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935&nbsp;– 1945. С., 2000, с. 41&nbsp;– 58. </ref>

Щурмовите артилерийски отделения (ЩАО) също вземат участие в първия етап. 1-ово ЩАО е придадено към Втора армия, а 2-ово ЩАО – към Първа армия. 1-ово ЩАО участва в боевете за Бела паланка, Ниш, Подуево, Митровица, Вучи трън. В хода на бойните действия някои машини са обстреляни погрешка от съветската щуромва авиация. За времето на бойните действия безвъзвратно е изгубено само едно щурмово оръдие. 2-ово ЩАО атакува по направление Куманово – Крива паланка. Заедно с парашутната дружина една щурмова батарея участва в боевете за Стражин. Цялото ЩАО заедно с 6-и пехотен полк участва в боевете за [[Страцинско-Кумановска операция| Страцин]]. Безвъзвратните загуби на 2-о ЩАО са 3 щурмови оръдия.

От 28 ноември българската армия се съсредоточава западно от [[Белград]]. На Първа армейска бронирана дружина е заповядано да се изнесе на собствен ход и да заеме позиции за отбрана край град [[Печ (Унгария)| Печ]]. През януари [[1945]] г. дружината заема указаната позиция, но от трудния преход голяма част от танковете се нуждаят от ремонт. Дружината участва в отбранителните боеве при [[Дравасоболч]] и Драваполконя по време на [[Дравска операция|Дравската операция]]. След тези боеве, където дружината търпи сериозни загуби, на 16 март пристига и обещаната техника от трофейните складове на Трети украински фронт. Тя е от няколко разновидности&nbsp;– 1 танк Panzerkampfwagen IV, 3 щурмови оръдия StuG 40, 1 щурмова гаубица StuH 42, 2 щурмови оръдия [[Ягдпанцер IV|Jagdpanzer IV]]&nbsp;– едното Panzer IV/70 (V), а другото Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162), 4 щурмови оръдия [[Ягдпанцер 38 Хетцер|Jagdpanzer 38 Hetzer]] (заведенизачислени като '''щурмово оръдие „Прага“'''), 1 щурмово оръдие Semovente Da 42/37 (заведенозачислено като '''самоходно оръдие SPA'''), 1 лек унгарски танк [[Туран (танк)|Turan]] (заведензачислен като '''танк „Венгер“'''). Всички са с тъмнозелен камуфлаж 4БО на съветската армия и червени петолъчки като опознавателни знаци, замазани от българските танкисти след получаването. На 13 април са доставени и 15 (според други документи 25) танка [[Panzerkampfwagen V|Пантера]]. С тях се формира рота тежки танкове с командир поручик Георги Ботев Иванов. Времето за обучение се оказва недостатъчно и тези танкове не влизат в реални бойни действия. В България на 14 март 1945 г. са получени 65 танка [[Т-34|Т-34-95]]. Те са зачислени в състава на създадената на 1 януари 1945 г. Втора бронирана бригада с гарнизон гр. [[Пловдив]]. По-късно към нея са прехвърлени 1-ово и 2-оро ЩАО от Бронираната бригада. От първи1 януари 1945 г. заедно със създаването на Втора бронирана бригада се отделя управление „Бронетанкови и механизирани войски“, като с него танковите войски се обособяват като самостоятелен род войски.

Двете танкови роти, въоръжени с „Майбах Т-IV“, участват през март и април в [[Мурска операция|Мурската операция]] при превземането на отбранителната линия „Маргит“, където дружината губи 11 танка – унищожени или повредени. На 15 април дружината заедно с 47-и пехотен полк и взвод от парашутната дружина водят бой за овладяване на с. [[Ястребци]]. Задачата е изпълнена с цената на още 5 повредени танка. През нощта са отбити три атаки на германската армия. Към обед на 16 април дружината спира за почивка по пътя към Зашевац, когато е обстреляна внезапно с минометен огън. Загиват командирът на дружината – майор [[Иван Гюмбабов]], и командирът на парашутната дружина – майор Любомир Ноев. Командването на дружината е поето от капитан Васил Таралежков, командир на 1-оро ЩАО. След тези боеве 1-ава армейска дружина е изтеглена в резерв на 3-ити корпус, за да може да се отремонтират повредените машини. Бойният път на бригадата завършва в гр. Надканиджа. Между 18 и 28 май Първа българска армия се съсредоточава край град Катошвар в подготовка за завръщане в България. Част от българските танкове са изпратени за ремонт във [[Виена]] и се завръщат в България едва през август 1945 г.

* танкета [[Carro Veloce L3/33]], заведенизачислени в българската армия под името лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“ – 14 бр.;

* лек танк Vickers 6 ton mod E, заведенизачислени името бойна кола „Викерс“ – 8 бр.;

* лек танк [[LT vz.35|Skoda LT vz. 35]], заведенизачислени под името бойна кола „Шкода“ – 36 бр.;

* лек танк Renault R-35, заведенизачислени като бойна кола „Рено“ – 40 бр.;

* среден танк [[Panzerkampfwagen IV]] Ausf G и H, заведенизачислени като средна бойна кола „Майбах T-IV“ – 97 бр.;

* щурмови оръдия Sturmgeschütz 40 Ausf. G, заведенизачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 55 бр.

* лек танк [[LT vz.38]] или Pz. Kpfz. 38 (t) по германската класификация, заведенизачислени в армията като бойна кола „Прага“ – 10 бр.;

* лек танк [[Hotchkiss H35]], заведенизачислени като бойна кола „Хочкис“ – 19 бр.;

* бронирана разузнавателна машина Pz. Spw. (Sd. Kfz. 222 и 223), заведенизачислени като лека бронирана кола М-222 и М-223 – 20 бр.

* щурмово оръдие [[Щурмгешюц III|StuG 40]] (трофейни), заведенизачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-III – 3 бр.;

* щурмова гаубица StuH 42 (трофейно), заведенозачислено като щурмово оръдие гаубица 10,5 см – 1 бр.;

* щурмово оръдие [[Ягдпанцер IV|Jagdpanzer IV]] (Panzer IV/70 (V) и Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162) (трофейни), заведенизачислени като щурмово оръдие „Майбах“ Т-IV – 2 бр.;

* щурмово оръдие Jagdpanzer 38 Hetzer (трофейни), заведенизачислени като щурмово оръдие „Прага“ – 4 бр.;

* щурмово оръдие Semovente Da 42/37, заведенозачислено като самоходно оръдие SPA – 1бр1 бр.;

* лек танк [[Туран (танк)|Turan]], заведензачислен като танк „Венгер“ – бр.;

[[Файл:JagdpanzerIV L70.jpg|alt=Германско щурмово оръдие Jagdpanzer IV L70, получено от трофейните складове на Трети укранискиукраински фронт през 1945 г. Експонат от Националния военноисторически музей.|мини|Германско щурмово оръдие Jagdpanzer IV L70, получено от трофейните складове на Трети укранискиукраински фронт през 1945 г. Експонат от Националния военноисторически музей.]]

* среден танк Panzerkampfwagen IV Ausf J;

* щурмово оръдие Jagdpanzer IV (Sd.Kfz.162);

* щурмово оръдие Panzer IV/70 (V).