Бранимир Орманов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 24:
}}
 
'''Бранимир Иванов Орманов''' е български военноморски [[офицер]], [[адмирал]], командващ [[Военноморски сили на България|Военноморския флот]], по-късно заместник-началник на [[Генерален щаб на Българската армия|Генералния щаб]] на БНА, след това заместник-министър [[Министерство на отбраната|Министерството на народната отбрана]] и началник на [[Гражданска защита (държавно учреждение)|Гражданската отбрана]] на [[Народна република България]]. След излизането му в запас става председател на [[Национален океанографски комитет|Националния океанографски комитет]].
 
== Биография ==
Ред 59:
=== България, 1947 – 1985 г. ===
==== Народно военноморско училище, 1947 – 1948 г. ====
Със завръщането му той е изпратен във [[Варна]], присвоено му е званието „[[капитан II ранг]]“ и под неговото си име Бранимир Иванов Орманов на [[10 април]] [[1947]] г. е назначен за инспектор на класовете в [[ВВМУ|Народното Военноморско училище]]<ref>„В дните след деветосептемврийската победа“, спомен на адм. Орманов в юбилейното издание по случай 100 години Морско училище „Огнище на морска наука и култура“ – http://www.naval-acad.bg/100godini-MU/slides/MU100-str104.html</ref>. Осемте години преподавателска и командирска работа в трите съветски висши военноморски училища изиграват своята роля. Със знанията си и опитът си той се включва активно в работата на колектива офицери в НВМУ. И веднага кап. II ранг Орманов констатира отсъствието на съвременна организация на [[учебния процес]], [[учебните програми]] са общи без разчет на часовете, липсват каквито и да е било планове. Орманов се заема активно с решаването на тази задача, където опитът му като преподавател му помага изключително много. Въпреки съпротивата на по-голямата част от преподавателите се въвежда планирането на учебния процес. Едновременно с това кап. II ранг Орманов е особено е взискателен към бъдещите офицери и е особено строг при прояви на нарушение на [[Дисциплина (поведение)|дисциплина]]та. Кап. II ранг Орманов влиза в конфликт с някои от по-буйните [[кадет]]и и много строго наказва няколко бивши [[партизани]] за самоволно напускане на училището<ref>„Стихия морска ни призва“, мемоарна книга на кап. I ранг Йото Йотов – http://www.naval-acad.bg/avmu/Vip-43-48/index.html</ref>. Но той се налага и в Морско училище се възстановява воинската дисциплина. Неговите знания и опит не остават незабелязани и през есента на същата година е назначен за временно изпълняващ длъжността [[Началник]] на НВМУ. Тук се ражда и синът на Бранимир Орманов – [[Чавдар Орманов|Чавдар]].
 
==== Черноморски флот, 1948 – 1950 г. ====
През 1947 г. флотът получава от Съветския Съюз значителна бойна сила<ref>Статията „Военноморски сили на България“ във Facebook – https://bg.wikipedia.org/wiki/Военноморски_сили_на_България</ref> – старият, но изпитан в боевете [[ескадрен миноносец]] „Железняков“, 12 [[преследвача на ПЛ]] от 3 проекта, [[полк]] [[торпедоносна авиация]] ТУ-2 (в състава на [[ВВС]], но оперативно подчинена на ВМФ). В [[Одеса]] се подготвят [[екипаж]]ите за получаване на [[подводница|ПЛ]] тип „М“ и [[торпеден катер|ТК]] тип ТМ-200. Толкова бойни кораби не са съществували и в мечтите на морските офицери. И в началото на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е назначен за началник [[щаб]] и първи заместник на командира на Черноморския военен флот на Република България. Орманов е удовлетворен от доверието, че му е предоставена възможността да се реализира като морски специалист, за което дълги години упорито се е готвил.
 
През есента на [[1948]] г. кап. II ранг Орманов е изпратен като [[експерт]]<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref> по морските въпроси от албанска страна в [[международния съд]] в [[Хага]], където се гледа [[Съдебно дело|дело]] за вината на [[Албания]] при подривяването на [[морска мина|мини]] през [[октомври]] [[1946]] г. на 2 ескадрени миноносеца на [[Великобритания]] в пролива до [[Корфу|остров Корфу]] („Saumarez“ G-12 и „Volage“ R-41) В продължение на половин година кап. II ранг Орманов защитава блестящо интересите на Република Албания, въпреки че се среща с непознати за него до този момент неща: непозната страна, морското [[международно право]], досега непознати немски морски мини и ред други неща, които затрудняват работата му. Съгласно думите на Орманов делото има благоприятен ход за Албания, „защото и аз като албанците бях честен.“ Неговата работа дава решителен принос за удовлетворителното решението на съда за Албания. Професионализмът на българския [[експерт]] е оценен от французина [[Пиер Кот]] (съдебен експерт, [[професор]] в правния факултет на [[Франция]], помощник на албанския официален представител в съда)<ref>„THE CORFU CHANNEL CASE, REPORTS OF JUDGMENTS, ADVISORY OPINIONS AND ORDERS, APRIL 9th, 1949“ – http://www.icj-cij.org/docket/files/1/1645.pdf</ref>, който заявява, „...това е първата победа на българският флот над флота на Великобритания...“. Заслугата му за благоприятния изход от процеса е оценена от Албания и албанското [[правителство]] награждава кап. II ранг Орманов с високия [[Орден (отличие)|орден]] „[[Скендербег]]“. Тази командировка продължава до пролетта на [[1949]] г.
 
След завръщането си кап. II ранг Орманов заварва извършването на реорганизация на военноморските сили, при която длъжността началник щаб на Черноморския флот е закрита. Той е назначен за командир на [[бригада]]та надводни [[кораби]] от Черноморския военен флот<ref>„Хора, пагони, лампази“, книга от Рангел Златков, военен журналист</ref>. По думите на адм. Орманов за него това е било поредното сериозно изпитание – без да е командвал кораб, в този момент му се поверява да ръководи бойната подготовка и да отговаря за бойната готовност не само на един кораб, а за цяло [[съединение бойни кораби]]. Тогава се поставя началото на водене на бойната подготовка по нови методи, което за командира на съединението изисква прелом в съзнанието и психиката му. И той преустроява дейността и мисленето си от офицер-изпълнител в офицер-ръководител.
Ред 71:
 
==== Командващ Военноморския флот, 1950 – 1962 г. ====
Но в [[култ|култовските времена]] кап. I ранг Халачев е наклеветен, проверен от поредната комисия и снет от длъжност. И през [[юли]] [[1950]] г. Орманов приема изпълнението на длъжността командващ Военноморските сили на България, като е назначен на тази длъжност на [[08 август]] с.г. Месец по-късно му е присвоено званието [[контраадмирал]]. Това събитие се посреща с радост и задоволство от офицерския корпус на флота. Той е негов [[флагман (пояснение)Флагман|флагман]] в продължение на 10 години. Контраадмирал Орманов поема с присъщото си чувство на висока отговорност новите задължения и съдбите на целия флот. За повишаване на своята подготовка за този висок пост адм. Орманов заминава в началото на [[декември]] [[1954]] г. във ВАК на [[Военноморската академия „Ворошилов“]] в [[Ленинград]] (днес [[Санкт Петербург]]), който завършва в края на [[януари]] [[1956]] г.
 
Като командващ ВМФ той счита за най-важни задачи укрепването му по пътя на нарастването на количествения и качествен състав на корабите, запазването на най-добрите специалисти, независимо от това, че е критикуван за „недостатъчен класово партиен подход“. Но Орманов продължава да настоява за работа с така наречените „царски офицери“. Основно внимание адм. Орманов обръща на професионализма и високата подготовка на [[офицери]]те, [[старшини]]те и [[матроси]]те. През тези години ВМФ се попълва с нови кораби: новия [[ескадрен миноносец]] „Георги Димитров“, 2 бр. [[стражеви кораби]], нови [[противолодъчни кораби]], 3 бр. подводници тип „М“, торпедни катери ТМ-200 и други. През 1957 г. са доставени нови 8 бр. [[торпеден катер|торпедни катери]] пр. 123-К „Комсомолец“, а през 58 г. [[подводница|подводниците]] са заменени с 2 бр. подводници пр. 613, като по този начин се възстановяват традициите на първите български подводничари. След получаването в българския ВМФ на най-големия и модерен за времето си кораб – ЕМ „Г. Димитров“, Орманов го посещава често и заедно с екипажа на кораба започва да го изучава. Той е бил изключително удовлетворен от присъствието на есминеца във ВМФ, защото само на кораб от такъв клас е възможно да се въплъти в пълна степен организацията на кораба в съответствие с [[Корабния устав]], това е мястото за пълно изграждане на морските офицери – строеви и механици, това е средата за изграждане и съхраняване на морските [[традиции]]. И кораб от такъв ранг е пригоден за „[[демонстрацията на флага]]“ на една морска държава.