Овеч: Разлика между версии

'''Овеч''' е средновековна [[крепост]], намираща се източно от днешния град [[Провадия]]. Разположена е на планинсковърху плато над града, носещо името „Калето“.

Крепостта е изградена от византийците и функционира от IV в. до началото на VII в., след това близо век не е активна. Обитаването и&#768; повторно започва от XI в. и завършва в края на XVII в. Въпреки това преди основаването на крепостта е доказано и тракийско присъствие. Най-голям разцвет обаче претърпява по време на [[Второто българско царство]]. Византийците наричат твърдината ''Проват'' или ''Проватон'', българите ''Овеч'', а турците ''Таш Хисар (каменна крепост)''. В историческите хроники от XII в. крепостта се споменава и с името ''Бурфанта''.<ref name="nasamnatam">http://www.nasamnatam.com/patepis/Krepostta_Ovech_i_obektite_okolo_neq-24.html Пътеписи – България, Ивалина Иванова, Крепостта Овеч и обектите около нея</ref>

== Описание: ==

Крепостта се намира на [[плато]] с форматаформа на кораб насочен от север на юг. От всички страни то е обкръжено със скални венци с височина от 11 до 25 метра. Тесен провлак го свързва с платото ''„Табиите“'', разположено непосредствено до него на север. Високи крепостни стени са се издигали в северната част на „Калето“, където е разположена и Главната порта на твърдината. Тя се свързва с провлака към „Табиите“ посредством мостово съоръжение с дължина около 160 метра. Над изкуствено прокопан провлак пред портата с дължина 8 метра и дълбочина 5 метра е бил изграден подвижен мост. Непосредствено от Главната порта изсечен в скалата път, засводен на повече от десет метра води навътре към крепостта.<ref name="nasamnatam" /> Легенди разказват за това, че в карстовите пещери под самата крепост са се съхранявали огромни запаси от жито и храна, с които се изхранвали жителите на града по време на обсада.<ref name="purebulgaria">[http://purebulgaria.com/bg/cities/814/Крепост_Овеч_-_Провадия Крепост Овеч – Провадия, България]</ref>

Една от основните причини Овеч да получи сериозно развитие по време на владението от българите е сравнителната му близост до [[Варна]]. Българите не притежават солиден военен [[морски флот]], който да даде отпор на византийския. Поради това Варна се оказва лесна за превземане от византийския флот. Овеч обаче е изграден като пост, предпазващ средновековните български столици от византийско настъпление.

Днес от крепостта са останали напълно обновеното мостово съоръжение между крепостта и платото Табиите, множество [[кладенец|кладенци]] за събиране на вода (един от които с дълбочина 80 м.), щерни за зърно, руините на трикорабна едноабсидна [[църква]] център на [[Овечка епархия|Овечката епархия]], две еднокорабни едноабсидни църкви от XII-XIV&nbsp;в., стражевите кули, каменната северна порта, затворите на благородниците и на провинилите се граждани и военнопленници, мраморните колони на [[Хан Омуртаг|Омуртаг]]. Открити са и [[пещера|пещери]] обитавани от античността.<ref name="bulgariancastles">[http://www.bulgariancastles.com/bulgariancastles/bg/krepost-ovech Bulgarian Castles, Овеч]</ref>

Крепостта се използва от цар [[Калоян]] и брат му [[Петър II]]. През 1278 г., опитвайки се да преминат през проходите на [[Стара планина]] към [[Търново]], две византийски армии от 5000 и 10&nbsp;000 бойци, водени съответно от пълководците [[Априн]] и [[Мурин]], намират гибелта си под мечовете на воините на цар [[Ивайло (цар)|Ивайло]]. Следващият византийски пълководец [[Михаил Глава Тарханиот]] опитва да проникне през Варна. Той превзема няколко крепости в Източния Балкан, но е спрян при Овеч. Докато се занимава с обсадата, в тила му пристига армията на Ивайло и ликвидира византийците за броени дни. Михаил Глава (смята се, че същият е от български произход) предвидливоизтъква сездравословни „разболял“,причини качили се качва на кораба си във Варна и отпътувалкораб за [[Константинопол]], оставяйки войниците си набез заколениепредводител. През 1366 г. по нареждане на цар [[Иван Александър]] в Овеч са затворени трима от рицарите на граф [[Амедей VI Савойски]]. Един от тях бил маршалът на [[Бургундия]] [[Гвидо ди Понтарлиер]]. Те били пленени от войските на Овеч, взели участие в боевете при Галата. Благородниците били освободени след намесата на католическия патриарх на [[Константинопол]] срещу откуп от 2400 златни [[перпера]].

През 1388 г. Овеч пада под турска власт. Това става под напора на тридесетхилядна турска армия под командата на [[Лала Шахин]]. Това става с измама през нощта, когато армията нахлува след като преди това е сключено примирие. Според турскияосманския хронист Нешри „неверниците“ се окопитили и оказали яростна съпротива, но били „насечени на парчета“. Османците също понесли страшни загуби.

През 1409 г. Овеч става [[Въстание на Константин и Фружин|център на въстание]] начело с [[Фружин]], син на [[Иван Шишман]]. През 1413 г. [[Муса Челеби|Муса]], син на [[Баязид I]] [[Въстание срещу Муса|превзема отново крепостта]] и жестоко се разправя с въстаналото население. Войските на полско-унгарския крал [[Владислав Варненчик|Владислав III Ягело – Варненчик]], нападат крепостта през 1444 г. и я унищожават до основи. След [[Битка при Варна|разгрома му при Варна]] турците отново се настаняват в крепостта, но запазват малък военен гарнизон. Твърдината започва да губи своето предназначение. Турците поддържали крепостта до края на XVII в. Българските земи се превърнали в дълбок тил на империята и твърдината бива изоставена. Българското и&#768; население създало днешния град Провадия.

[[Категория:Крепости в област Варна]][[Категория:Крепости в България]]