Андрей Ерьоменко: Разлика между версии

Осем дена след началото на немското нападение над [[Съюз на съветските социалистически републики|СССР]], Ерьоменко е извикан в [[Москва]] и изпратен за временно изпълняващ длъжността командир на Западния фронт (до пристигането на маршал [[Семьон Тимошенко|Тимошенко]], когато е назначен за негов заместник), само два дни след като главнокомандващия фронта - [[армейски генерал]] [[Дмитри Павлов]], е разстрелян за некомпетентност. Позицията е много несигурна - некомпетентността на Павлов и неподготвеността на съветските войски почти напълно са унищожили Западния фронт, но новоназначения командир успява да събере останалите части и да задържи немското напредване, точно пред [[Смоленск]]. По време на последвалата ожесточена [[Битка запри Смоленск (1941)|битка]], Ерьоменко е ранен, заради което е преназначен на [[Брянски фронт|Брянския фронт]]. През август [[1941]] г., той започва офанзива с войските на фронта, въпреки явното превъзходство на противника. Настъплението обаче не успява да постигне желаните резултати.

На [[1 август]] 1942 г. е назначен от [[Йосиф Сталин|Сталин]] за главнокомандващ на [[Югоизточен фронт|Югоизточния фронт]]. С наличните войски, Ерьоменко провежда няколко яростни контраатаки срещу немското настъпление в [[Кавказ]]. Заедно с [[Съвет на народните комисари на СССР|комисар]]я [[Никита Хрушчов]] планират защитата на [[Сталинград]] и когато неговият подчинен, генерал Лопатин, изразява съмнения в способността си да спаси града, на [[11 септември]] Ерьоменко го заменя като главнокомандващ на 62-ра армия с [[генерал-лейтенант]] [[Василий Чуйков]]. На 28-ми същия месец, Югоизточния фронт е преименуван на [[Сталинградски фронт|Сталинградски]]. В [[Битка за Сталинград|битката за града]], по време на [[операция „Уран“]] през ноември, войските на Ерьоменко помагат за обкръжаването на немската 6-та армия, която впоследствие е напълно унищожена. Успешно са отблъснати и контраатаките на силите на [[Ерих фон Манщайн|Манщайн]], които се опитват да пробият обръча отвън.

На [[1 януари]] [[1943]] г. Сталинградския фронт е преименуван на [[Южен фронт (СССР)|Южен]]. След края на зимната кампания, Ерьоменко е изпратен на север - в [[Калинински фронт|Калининския фронт]], където обстановката е сравнително спокойна до септември, когато е проведена малка, но успешна офанзива. През декември той отново е изпратен на юг - този път за да поеме командването на Отделната Приморска армия, която е събрана от разнородни войскови части с единствена цел да освободи [[Крим]], във взаимодействие с войските на [[4-ти украински фронт]] на [[Фьодор Толбухин]]. През април [[1944]] г. Ерьоменко поема поредното си назначение — главнокомандващ на [[2-ри балтийски фронт]]. По време на лятната кампания, фронтът провежда редица успешни операции, преодолява немската съпротива и успява да овладее [[Рига]]. Над 30 германски дивизии са обкръжени в [[Латвия]]. На [[26 март]] [[1945]] г. е назначен на мястото на Толбухин като командир на 4-ти Украински фронт, където остава до края на войната. По време на назначението му, фронтът е разположен в източна [[Унгария]]. Ерьоменко провежда успешна офанзива, освобождавайки останалата част от страната, и проправяйки си път към [[Чехословакия]]. Там армиите му също освобождават редица градове и села, най-значимия от които е [[Острава]]. И днес много улици в [[Чехия]] и [[Словакия]] носят неговото име.