=== В Османската империя, граници и народностно разграничаване ===
{{факт|Със завладяването на [[Балкани]]те от [[османци]]те самостойните държавни традиции на българи и сърби прекъсват, а националното възраждане на двата народа започва доста по-късно и по различно време.|2017|3|19}}
{{факт|Основна причина често да се бъркат и смесват етнически българо-сръбски граници и области е съществувалата [[Печка патриаршия]]. Целта на тази патриаршия винаги е била една и съща – [[християнизация]] на сръбските земи с изкореняване на [[богомилство]]то, което трайно се настанило като конфесия в [[Босна]]. Основа за тази християнска мисия и цел били т.нар. [[западни български земи]], които били отдавна и трайно християнизирани и приобщени към и в т.нар. ''византийски свят''. Не по този начин стоели верските и държавотворни процеси по отношение на сърбите. Началото било поставено от [[Стефан Неманя]], който на всеобщ църковно-народен събор на [[новопазарско поле|новопазарското поле]] пред [[Петрова църква]] пръв анатемосал богомилската ерес през 1186 г.|2017|3|19}}
{{факт|По причина, че териториалната и верска експанзия, след неуспешния опит на Стефан Неманя да отвоюва част от западните български земи от Византия (завършил с поражение в долината на Южна Морава от император [[Мануил I Комнин]]) се насочила на запад към сръбските земи, често се приема предимно сръбския характер на кралството, макар че той в действителност е смесен и това е една от причините да няма достигнали до наше време данни за народностната граница в областта между двата народа от това време.|2017|3|19}}
Австрийците с цел привличане на лоялно гранично население в областта правят кампания и в [[Шумадия]] се заселват много [[ужичани]] и [[херцеговинци]], както и сърби от [[Пещер]] и [[Бърда]]та, с което народностния характер в и без това слабо населената област се променя чувствително, като този заселнически процес засяга донякъде и Поморавието. Този процес е продължен и по-късно по времето на т.нар. [[Кочина крайна]]. <ref>{{cite book |last= Занетов |first= Гаврил |authorlink= Гаврил Занетов |title= [[Западни български земи и Сърбия]] |year= 1917 |publisher= История и етнография }}</ref>
