Вестфалски мирен договор: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Kaloan-koko (беседа | приноси)
мРедакция без резюме
Ред 1:
 
[[Файл:Westfaelischer Friede in Muenster (Gerard Terborch 1648).jpg|ляво|мини|''[[Ратификация|Ратификацията]] на Мюнстерския договор, 15 май 1648''; картина от [[Герард Терборх]] от 1648 г.]]
'''Вестфалските мирни договори''' ([[Немски език|немски]]:''Westfälischer Friede)'' от [[1648]] г. слагат край на [[Тридесетгодишна война|Тридесетгодишната война]], както и на [[Осемдесетгодишна война|Осемдесетгодишната война]]. Може да се зачитат за край на [[Европейски религиозни войни|европейските религиозни войни]], започнали след [[Реформация|Реформацията]].
Line 12 ⟶ 11:
Свещената Римска империя и Швеция обяват, че подготовката на Кьолн и на договора от Хамбург са началото на края на войната. По-голямо споразумение е договорено във Вестфалия, в недалечните градове [[Мюнстер]] и [[Оснабрюк]]. И двата града са поддържани като неутрални и демилитаризирани зони за преговорите. Мюнстер от повторното приемане на [[Католическа църква|католицизма]] през 1535 г. е общност само с едно вероизповедание. Той се управляв от [[Княз-епископ|князът-епископ]] на Мюнстер и се разрешава само Римокатолическото поклонение. Не са предвидени места за поклонение за [[Калвинизъм|калвинисти]] и [[Лутеранство|лютерани]].
[[Файл:Osnabrück.JPG|ляво|мини|Кметството на Оснабрюк, където се ратифицират договорите]]
Оснабрюк е лютерански и католически град, с две лютерански и две католически църкви за своите най-вече лутерански [[Бюргер|бюргери]] и напълно лутерански градски съвет. Католическата глава е князът-епископ на Оснабрюк под чието покровителство са други духовници, а също и католическите жители. В периода 1628-1633 г. Оснабрюк е покорен от войските на [[Католическа лига (1609)|Католическата лига]]. Католическият княз-епископ Франц Вилхелм, граф на Вартенберг налага [[Контрареформация|Контрареформацията]] върху града и изпраща голям брой лютерански семейства се в изгнание. При шведската окупация католиците не са изгонени, но градът страда от необходимото шведско военно съдействие. Ето защо, гражданите на Оснабрюк се радвали от края на проблемите като градът става неутрализиран и демилитаризиран.
 
И двата града се стремят към по-голяма автономия, стремящи се да станат свободни имперски градове, така че те приветстват неутралността, наложена от мирните преговори, както и забраната на всякакво политическо влияние от воюващите страни, включително техните господари - княз-епископите.