Бежански заем: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
яфг
Ред 14:
 
=== Планът на Анжело Куюмджийски ===
За пръв път идеята за външен заем, който да бъде използван за преструктуриране на предвоенните и репарационните дългове на България и за стабилизиране на златните резерви на [[Българска народна банка]] (БНБ), е лансирана от финансиста [[Анжело Куюмджийски]] в началото 1925 година. Неговият план предвижда вземане на заем от американски банки, с който да бъде изплатен транш А от репарациите, като по този начин България се освободи от финансовите гаранции, предвиждани от [[Ньойски договор|Ньойския договор]]. Той печели подкрепата на видни политици, като [[Андрей Ляпчев]], [[Христо Калфов]] и [[Иван Вълчев (политик)|Иван ВълчевВълков]], както и на британския представител в [[Междусъюзническа контролна комисия|Междусъюзническата контролна комисия]].<ref name="аврамов 384">Аврамов, стр. 384 – 387</ref>
 
Още в началото на 1925 година възможността за осъществяване на такъв заем е проучена от председателя на БНБ [[Коста Бояджиев]] и политика [[Йосиф Фаденхехт]], които предприемат с тази цел обиколка в [[Западна Европа]]. Франция твърдо се противопоставя на плана, който силно би намалил нейната традиционна позиция на основен кредитор на България – чрез премахването на клаузите на Ньойския договор и чрез изплащането на предвоенните дългове, основната част от които са собственост на френски инвеститори, свързани с френската банка [[Париба]]. Великобритания също се опитва да забави отпускането на заем, тъй като смята конюнктурата през 1925 година за неподходяща. И двете страни изразяват опасения от авторитарността на режима на [[Александър Цанков]] и разглеждат отпускането на евентуален заем като средство за постигане на известна политическа либерализация в България.<ref name="аврамов 384"/>