Национален конвент: Разлика между версии

Депутатите от Конвента образуват три групировки: [[жирондистижирондинци]], [[якобинци]] и „равнина“ или ”блато”.

== ЖирондисткиЖирондински конвент ==

Конвентът започва да заседава на 21 септември 1792 година в Париж. На 22 септември Конвент отменя монархията и провъзгласява Франция за република. Количествено Конвентът се състои от 160 [[жирондистижирондинци]], 200 [[монтаняри]] и 389 депутати от Равнината или блатото ({{Lang-fr|La Plaine ou le Marais}}), общо 749 депутати <ref group="notes">Цифрите за принадлежност към една или друга групировка по време на съществуването на Конвента се променят. «Водеща роля в Конвента имат републиканските „партии“ сред които обаче тече остра борба практически по всички въпроси на вътрешната и външната политика. Дясното крило заемат жирондиститежирондинците (около 140 души), сред които са такива крупни политически фигури като Брисо, Верньо, Гюаде, Петион, Бюзо и др... Лявото крило са монтанярите (отначало малко над 110 души, но с времето броят им нараства до 150) и представлява пъстър конгломерат от хора с най-разнообразни социални и икономически възгледи... Между двете враждуващи групи се разполага „блатото“, или „равнината“ – пасивно болшинство (около 500 депутати), поддържащи ту едните, ту другите.»</ref>{{sfn|Чудинов|2006|с=297}}. Една трета от депутатите е участвала в предходните [[Учредително събрание (Франция)|Учредително събрание]] и [[Законодателно събрание (Франция)|Законодателно събрание]] и носи със себе си всички предишни разногласия и конфликти{{sfn|Rude|1991|с=80}}.

=== Падане на жирондиститежирондинците ===

В началото на 1793 г. икономическата ситуация все повече се влошава и в по-големите градове започват вълнения. Революционни активисти от Париж започват да призовават за поставяне на ''„максимум“'' на цените на основните хранителни продукти. През март 1793 г. започва [[Вандейско въстание|Вандейското въстание]]. Бунтът се разраства и в него се включват и други провинции, започва истинска гражданска война, която продължава шест месеца. За защита на революцията на 6 април 1793 г. е създаден [[Комитет за обществено спасение]], чийто най-влиятелен член е [[Жорж Дантон|Дантон]]. Бунтовете продължават цялата пролет на 1793 г. и жирондинците създават Комисия на дванадесетте, която засипва Конвента с документи за заговори и препоръки за засилване на сигурността. По заповед на комисията са арестувани няколко парижани и на 25 май Парижката комуна (общината) изисква тяхното освобождаване; в същото време общи събрания на секциите в Париж съставят списък на 22 видни жирондистижирондинци и искат техния арест. Жирондинците се опитват да активизират привържениците си в провинцията и са готови да разширят гражданската война. Депутатът Инар заявява в Конвента, че ако парижките секции се противопоставят на депутатите от провинцията, Париж ще бъде разрушен{{sfn|Hampson|1988|176 – 178}}.

На 29 май делегати, представляващи тридесет и три парижки секции, формират въстанически комитет и на 31 май 1793 г. в Париж избухва въстание, което повтаря събитията от 10 август 1792 г. Хиляди въоръжени граждани настояват за арест на жирондисткитежирондинските водачи, за спешни мерки по отбраната и за гарантиране на цените на хранителните продукти. На 2 юни Конвентът е обграден от 80 000 въоръжени [[санкюлоти]]. След демонстративен опит на депутатите да излязат те се натъкват на въоръжени национални гвардейци, готови да открият огън и са принудени да се подчинят на натиска. Конвентът е принуден да приеме декрет за изваждането на 29 жирондинци от състава си{{sfn|Soboul|1975|309}}. Политическата власт преминава в лявото течение на якобинците – монтанярите, както и на подкрепящите ги парижки секции.

Безредиците в провинцията започват още преди това. В Лион водачът на местните якобинци Шалие е арестуван още на 29 май, а на 16 юли е екзекутиран. Много жирондистижирондинци в Париж избягали от домашен арест, а новината за насилственото изгонване на депутатите-жирондистижирондинци от Конвента предизвиква в провинцията протестно движение в провинцията, обхванало по-големите градове на юг – [[Бордо]], [[Марсилия]], [[Ним]]{{sfn|Чудинов|2006|с=300}}. На 13 юли [[Шарлот Корде]] извършва убийството на идола на санкюлотите [[Жан-Пол Марат]]. Тя е в контакт с жирондиститежирондинците от [[Нормандия]] и се предполага, че те са я използвали като свой агент{{sfn|Hampson|1988|p=189}}. Освен всичко това, пристига новина за безпрецедентна държавна измяна: [[Тулон]] и намиращата се там ескадра са предадени в ръцете на англичаните{{sfn|Lefebvre|1963|p=68}}.

При якобинците Конвентът става висш орган на [[Якобинска диктатура|якобинската диктатура]]. По време на правителствотоуправлението на якобинците Конвентът поставя всички ведомства и държавни служители под прякото ръководство на [[Комитет за обществено спасение]] (април 1793), а за всичко, що се отнася до лицата, дои реда, общата и вътрешната полиция отговаря [[Комитет за обществена безопасност]] (октомври 1792). Тази два комитета са длъжни в края на всеки месец да дават отчет пред Конвента в края на всеки месец.

Блокът им се дели на два лагера. В единият влизат играещите главна роля десни термидорианци – оглавявани от Ж. Л. Талиен, П. Барас и Ж.[[Жозеф Фуше]] – бивши якобинци, представляващи новата буржоазия, забогатяла от спекулации буржоазия. Другият лагер обединява левите термидорианци – начело с Ж. Коло д'ЕрбуаЕрбоа, Ж. Бийо-ВренВарен и М. Бадия, принадлежали преди това на лявото течение на якобинците. След екзекуцията на [[Максимилиан Робеспиер|Робеспиер]] и неговите сподвижници десните термидорианци се опитват да изтласкат левите от властта, а след Жерминалското [[въстание]] [[1795]] г. – въпреки пълната несъпричастност към него на левите – арестуват главните им водачи и разгромяват цялата групировка.