Уикипедия

Български народни песни (сборник): Разлика между версии

Интерактивен преглед на историята
← По-стара редакцияПо-нова редакция →
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
ВизуаленУикитекст
Ред 2:
| име = „Български народни песни“
| име в оригинал = „Бѫлгарски народни пѣсни“
| корица = Български-народни-песни-Димитър-и-Константин-Миладинови-1861.pdf
| страница = 1
| px = 270
Ред 25:
 
== Подготовка и издаване ==
Сборникът е замислен още през [[1840-те]] години. Димитър Миладинов е насърчен от руския славист проф. [[Виктор Григорович]], който посещава [[Охрид]] през [[1845]] г., среща се с него и двамата заедно отиват в Струга, където Григорович записва българска песен, чута от майката на Миладинов. Димитър обещава да изпрати някои фолклорни песни на Григорович. Това може да се види от неговото писмо от [[25 февруари]] [[1846]]:
 
:{{цитат|Изпълнявайки вашите препоръки аз не щадя усилия за поощряването на развитие на българския език и българските народни песни... Между това моите старания за нашия български език и българските народни песни според вашата поръка са много големи. Не преставам да продължавам изпълнението на моите обещания към ваша милост, защото ние българите, спонтанно се стремим към истината}}.
 
Акад. [[Петър Динеков]] в предговора към изданието на сборника от [[1981]] г. (с. 8) пише:
 
:{{цитат|На 20.08.1852 Димитър Миладинов до Александър Екзарх съобщава, че Виктор Григорович записал от майката на Миладинови „една болгарска песма“ и продължава, че Григорович настоятелно го молел да напише „граматика на говоримия днес български език“.}}
 
Константин Миладинов от своя страна е насърчаван от българските студенти в [[Москва]] ([[Любен Каравелов]], [[Райко Жинзифов]], [[Сава Филаретов]], [[Васил Попович]] и други) да издаде сборника там, но не успява да намери руски издател, понеже песните са написани на [[гръцка азбука|гръцката азбука]]. Брат му Димитър продължава да му изпраща нови материали и през [[1860]] г. Константин се обръща с писмо към хърватския католически епископ [[Йосиф Щросмайер]], който симпатизира на български народ, с молба за помощ. Щросмайер се съгласява, при условие книгата да бъде напечатана на [[кирилица]]:
 
:{{цитат|Гърците са донесли на вас българите много мизерия и проблеми; това е начинът, по който вие трябва да се откажете от тяхното писмо и да прегърнете кирилицата.}}
 
Заради ключовата подкрепа на Йосиф Щросмайер, сборникът е посветен на него, като на ''„великодушни-отъ покровитель народната книжнина“'', а в началото на книгата е включено благодарствено писмо на Константин Миладинов до Щросмайер:
Ред 53:
Сборникът съдържа 660 народни песни в 23 559 стиха, разделени на 12 части (героически, хайдушки, любовни, митически песни и други), както и [[легенда|легенди]], описания на сватбени [[обичай|обичаи]] и [[детска игра|детски игри]], български [[име]]на, [[поговорка|поговорки]] и [[гатанка|гатанки]]. В предисловието се споменават 2000 редки думи и 11 песни, написани с нотите, които после отпадат поради увеличения обем на сборника.
 
От предговора личи, че песните в сборника са на различни [[диалект]]и на [[български език|българския език]], но са били събирани главно от [[Македония (област)|македонските]] предели: [[Струмица|Струмишко]], [[Кукуш]]ко, [[Струга|Стружко]], [[Битоля|Битолско]], [[Прилеп (град)|Прилепско]]. Но в сборника са включени и песни от [[Панагюрско]] и [[Софийско]]. Миладинов пише сам в сборника:
 
: {{цитат|Сиве почти песни се слушани от жени: седма-та от них част се собрани од восточните, а другите од западните стърни, а именно: Од Панагюрище, София, Струмнишко, Воденско, Костурско, Велешко, Дебарско, Прилепско, Охридско, Струшко и Битолско. Най-повече песни се собрани от Струга, Прилеп, Кукуш и Панагюрище. Богатството од песните йе неисцърпано.}}
 
Между помагачите при събирането на песните е бил и българският поет [[Райко Жинзифов]] от [[Велес (град)|Велес]]. Други сътрудници на братя Миладинови ([[Васил Чолаков]]) са предоставяли песни и извън границите на географската област Македония.
 
След публикуването на сборника, братя Миладинови са арестувани от османските власти и са отведени в Цариград. [[Михаил Хитрово]], [[Чарлс Калверт]] и особено Щросмайер протестират срещу преследването им. В писмо до австрийския министър на външните работи граф [[Рехберг Ратенльовен]] от [[29 октомври]] [[1861]] г. епископ Йосиф Щросмайер пише:
 
: {{цитат|''„Преди няколко месеца той (К. Миладинов) отпечата в Загреб български народни песни, които той и неговият брат Димитър бяха събрали. Тия песни, както обикновено биват народните песни на славяните, са почерпани от историята и обичаите на народа и представляват стихове от най-невинно естество; при всеки културно изостанал народ народните песни са първото начало за един по-издигнат културен живот. Отпечатването е извършено в Загреб на мои разноски. След отпечатването на тия песни гореспоменатият млад човек се завърна в родината си, за да предаде на сънародниците си плода на дългогодишното си неуморно приложение. Всяко управление, ако не възнагради една такава заслуга, то би поне я похвалило; но турското правителство, както обикновено, има съвсем други възгледи и както съобщават вестниците, конфискувало трудът и наредило да се арестува и да бъде отведен невинният Миладинов в Цариград, където той се намира затворен вероятно и сега.“''}}
 
Спомняйки си първата си среща с Константин Миладинов във [[Виена]], Щросмайер пише:
 
: {{цитат|''„Винаги съм аз обичал и почитал достойния, здравия по ум и сърце, и особито пък трудолюбивия, непорочен и честен български народ, и мога каза, че споменът за покойния Миладинов (Константин) всякога ми трогнува сърцето. Той ви бе момък скромен, мил, трудолюбив, невинен и крайни родолюбец — – същи и жив образ на достойния свой български народ… Когато блажений покойник първи път ми поднесе во Виена своите български народни песни, които са от също такава хомеровска стойност, както и нашите хърватски, те бяха написани с гръцко азбуке. Поради това аз му рекох: „Да ти кажа, Миладинов, ако мислиш да ти издам песните, трябва завинаги да се отречеш от чуждите гръцки букви…“ … „Блажени са устата, каза ми той, които ми изрекоха това желание, и никой не е по-готов от мене да го извърши.“ И наистина, он извърши това … и сам Бог знае, дали не е спомогнало именно това обстоятелство, че той заедно с брата си падна в тъмницата Цариградска, защото гърците се гневеха много повече от самите турци на тия с букви словенски печатани песни.“''}} (Юринич, с. 66; Теодоров, с. 82- – 83)
 
== Издания ==
Ред 73:
 
== Литература ==
За Димитър и Константин Миладинови и за сборника ''„Български народни песни“'' пишат [[Йосиф Щросмайер]], [[Любен Каравелов]], [[Кузман Шапкарев]], [[Райко Жинзифов]], [[Петко Славейков]], [[Данчов|П. И.Петър Данчов]], руските учени [[Рачински|Ал. Рачински]] и [[Срезневски|И. И. Срезневски]], [[Михаил Арнаудов]], [[Иван Вазов]], [[Пенчо Славейков]], [[Добри Войников]], [[Стоян Михайловски]], [[Петър Динеков]], [[Венко Марковски]] и много други.
 
* Михаил Арнаудов, „Братя Миладинови. Живот и дейност 1810—1830—1862“1810 – 1830 – 1862“. Първо издание. София, 1934, 319 с. Второ издание. София, 1969, 403 с.
* П. И. Данчов, „Братя Миладинови и техните литературни работи“. Списание „Читалище“, год. IV, бр. 20, 15 ноември 1874 г.
* Александър Теодоров-Балан, „Миладиновските песни и Щросмайер“. „Периодическо списание“. Кн. XVI, януари 1885, с. 82—9782 – 97
* С. Юринич, ''„Йосиф-Юрай Щросмайер“''. СбНУ, XXII–XXIII, 1906–19071906 – 1907, с. 1-71 – 71
* Акад. Йордан Иванов, „Български старини из Македония“. София, 1931; репринт, Издателство на БАН — – София, 1970, с. 49- – 51
* Петър Динеков, „Братя Миладинови в историята на българската фолклористика“. Списание на БАН, VI, 1961, кн. IV, с. 13—3013 – 30
* Емил Георгиев, „Приносът на Братя Миладинови в нашето историческо, културно и литературно развитие“. Списание „Ново време“, год. XXXVII, 1961, кн. XII, с. 65- – 75
* Дочо Леков, „Сборникът на Миладинови и неговата оценка в българския възрожденски периодичен печат“. Списание „Литературна мисъл“. Год. V, 1961, с. 105- – 117
* Злати Еников, „Добруджански екземпляр от Миладиновия сборник“. Вестник „Народна култура“, год. V, бр. 34, 26. VIII. 1961 г.
* Иван Шишманов, „Значение и заслуги на Братя Миладинови“ в „Избрани произведения“. Том I. София, 1965
* П. Хр. Петров, „Кореспонденция на българи с Щросмайер, Рачки и Шишич“ в „Известия на Института за история“. Т. 18, 1967, с. 247-288 – 288
* А. Теодоров. „Миладиновските песни и Щросмайер“. Пр. Сп., 1985, кн. XVI, с. 82- – 97
{{Commonscat|Bulgarian Folk Songs (Miladinovi)}}
 
== Външни препратки ==
* [http://books.google.bg/books?id=4I_KAAAAMAAJ&dq=%D0%BA%D0%BD%D0%B8%D0%B3%D0%B0книга&hl=bg&pg=PP5#v=onepage&q&f=false Бѫлгарски народни пѣсни. Собрани отъ братья Миладиновци, Димитрıя и Константина и издадени отъ Константина. Въ Загребъ. Въ книгопечатница-та на А. Якича, 1861]
* [http://promacedonia.org/bugarash/bnpesni/bgnpesni.pdf „Български народни песни“]
* [http://miladinovi.8m.com/WorkB.htm Делото на братя Миладинови]
 
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Български_народни_песни_(сборник)“.