Владайско въстание: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 34:
На 26 септември генерал Савов обещава да предостави на отстъпващите части влакове, които да ги извозят до вътрешността на страната. На следващия ден няколко влака и отделни придвижващи се пеш групи са обезоръжени край София и освободени, но на 28 септември събитията придобиват драматичен характер. По железопътната линия при Захарна фабрика пристига влак с отстъпващи войници. Офицерите, командващи разположените там юнкери, правят опит да започнат преговори, но междувременно от влака откриват огън. Малко след началото на започналата престрелка влакът е подложен на обстрел от разположените по склоновете на Витоша и в [[Лагера]] артилерийски батареи. Това довежда до голям брой убити и ранени, след което войниците от влака се предават. Следващите пристигнали влакове са обезоръжени без инциденти<ref name="ph"/>.
 
На следващия ден Даскалов иска ултимативно до 6 часа да му бъде предадена властта в България. На [[29 септември]], след изтичане на дадения срок, въстаниците в 3 колони настъпват към столицата. Средната колона, в която се придвижва Даскалов, с бой превзема село Княжево. Лявата колона се спуска през билото на [[Люлин (планина)|Люлин]], отхвърля прикриващите правителствени войски при [[Горна баня]]. Към 17 часа бунтовниците от дясната колона обхождат [[Бояна (квартал на София)|Боянския]] редут и го атакуват от всички страни с удар на нож<ref>Пенков, Стоян. За някои военни проблеми на Войнишкото въстание 1918 година, Военноисторически преглед, кн. 5, 1988, с. 52 – 53</ref>. Привечер настъплението е спряно.
 
Забавянето дава възможност на правителствените части да се организират и подготвят. Рано сутринта на [[30 септември]] преминават в контранастъпление. Тяхното превъзходство в артилерия и картечници се оказва решаващо. Въстаналите войници са разгромени. На [[2 октомври]] е превзет Радомир, с което въстанието е окончателно потушено.