Глаголица: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 16:
През [[865]] г. Константин-Кирил Философ и брат му Методий са изпратени от [[Византия|византийския]] император [[Михаил III (Византия)|Михаил III]] да покръстят западните [[славяни]] и да организират богослужение във [[Великоморавия]]. Това е станало по молба на великоморавския княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]]. За тази цел Константин-Кирил Философ създал една нова [[азбука]] – ''глаголицата''. Тя е била използвана за държавни и религиозни документи и книги, а също и в създадената от Кирил Великоморавска академия (Великоморавско училище), където са били обучавани учениците на Константин Философ и Методий.
 
През септември [[885]] г. папа [[Стефан VI]] издава [[була]], с която забранява богослужението на славянски език. От друга страна княз [[Святополк I|Святополк]] защитава интересите на Франкската империя и така през [[886]] г. и учениците на Константин-Кирил Философ и Методий са били принудени да избягат в [[България]]. С тяхното идване глаголицата е получила широко разпространение там. С глаголица и [[кирилица]] (създадена от [[Климент Охридски]] в края на [[IX век]]) са пишели старобългарските книжовници от IX, X и XI в. В Североизточна България са открити и многобройни надписи, писани с глаголица.
 
Някои от учениците са посетили [[Хърватско]] и [[Далмация]], където възникнал ъглестият вариант на глаголицата и останал в употреба доста дълго време. Други отишли в [[Бохемия]], където използването ѝ е частично възстановено през [[10 век|X]] и [[XI век]].