Сърбомани: Разлика между версии

Сърбоманството се появява в {{факт|т. нар. [[Западни български земи]]|2017|5|5}} ([[Поморавие]]то) в средата на [[19 век]] и е плод на [[Великосръбска доктрина|Великосръбската доктрина]] и усилена сръбска културна пропаганда.<ref>Борби за запазване на единството на българската нация 1878-1893, Добрин Мичев, Македонски научен институт, Акад. изд. проф. Марин Дринов, 1994, стр. 85.</ref> В крайна сметка, впоследствие надделява способността на институциите на националната държава успешно да моделират национална идентичност. Така в териториите от [[Българското землище]], в които османската власт е премахната в резултат от настъплението след края на 1877 г. на сръбски войски и съгласно Берлинския конгрес от 1878 г., влизат в границите на Княжество Сърбия, в относително кратък период от време побеждава сръбската национална идентичност. В райони в днешна Западна България, които след края на 1877 г. посрещат сръбски войски, преживяват период на сръбска управа, но съгласно решенията на [[Берлинския конгрес]] са отстъпени на Княжество България, до средата на 80-те години на 19-ти век селското население продължава все още да храни просръбски симпатии и да е резервирано спрямо българските институции. Все пак българската победа в [[Сръбско-българската война]] и продължилата устойчиво дейност на българските държавни институции водят до утвърждаването там на пълноценно българско национално съзнание още през втората половина на 80-те години. Успешността на протеклия относително бързо период на изграждане на българско национално съзнание там се доказва от [[Западните покрайнини]], които влизат в границите на Княжество (Царство) България от 1879 до 1918 г., но впоследствие стават част от Югославия. Устойчиво създадената българска национална идентичност през тези няколко десетилетия в тази част от днешна [[Източна Сърбия]], се оказва съдбоносна и води до съществуването там и до днес на българско малцинство.