Андрей Николов: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
мРедакция без резюме
смяна на шаблон
Ред 1:
{{Личност
{{Биография инфо
| име = Андрей Николов
| категория = скулптор
| портрет= dot.png
| описание = български скулптор
| портрет = dot.png
| роден-място=[[Враца]], [[Османска империя]]
| портрет-описание =
| починал-място=[[София]], [[България]]
| роден-място = [[Враца]], [[Османска империя]]
| починал-място = [[София]], [[България]]
| националност = {{BUL}}
| вложки =
{{Личност/Художник
| категория = скулптор
| период =
| стил =
| учител = [[Борис Шатц]]<br>[[Антоан Мерсие]]
| академия = [[Национална художествена академия|Държавно рисувателно училище]]
| направление = [[скулптура]]
| патрон =
| творби = бронзов лъв пред [[Паметник на незнайния войн|Паметника на незнайния войн]] в София
| повлиян =
| повлиял =
| избран = Член на управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим
| награди =
| бележки =
}}
| брак =
| деца =
| сайт =
}}
 
Line 14 ⟶ 36:
В началото на [[Първата световна война]] Николов е командирован от Министерството на културата в [[Рим]], където заминава със семейството си. От [[1915]] до [[1926]] г. Андрей Николов редовно излага творбите си в Годишната римска изложба, през [[1922]] г. е избран за член на журито на изложбата, а по-късно и за представител на художниците-чужденци в управителния съвет на Международната асоциация на художниците в Рим.
 
През 1919 г., на връщане от Франция след подписването на Ньойския договор, [[Александър Стамболийски]] посещава Андрей Николов в Рим. Впечатлен от работата му, Стамболийски го приканва да се завърне в България. „Ще дойдеш в София, ще направим статуи и бюстове на всички наши заслужили хора, от Възраждането до днешно време“ - увещава го Стамболийски. През 1921 – 1922 г. Николов извайва бюст на Стамболийски. Сред приятелите и хората, с които общува в този период са известният италиански скулптор Сарторио, писателят Франческо Сапори, [[Жорж Нурижан]], скулптурътскулпторът [[Арнолдо Дзоки]]. Чести гости са му и Александър Балабанов, Райко Алексиев, Маждраков. През [[1927]] г. Николов се завръща в родината си.
 
Преподавател в Художествената академия в София от 1931 до 1940 г., където оказва влияние на много от студентите. До голяма степен негова е заслугата българската скулптура да получи европейско признание.
Line 47 ⟶ 69:
* Николай Бошев, [http://www.online.bg/kultura/my_html/2114/skulptur.htm „Мечтата в дух и материя: Изложба на Андрей Николов в НХГ (13 януари – 12 март 2000)“], вестник „Култура“, бр. 3, 28 януари 2000 г.
* [http://www.glasove.com/categories/izgubenata-bylgariya/news/za-skulptora-andrej-nikolov-izkustvoto-e-kato-liubovta--poqvqt-li-se-smetki-prevryshta-se-v-prostituciq За скулптора Андрей Николов] В интервюта за вестник „Литературен глас“ от 1929 г. и 1938 г. скулпторът говори за живота си, разкрива интересни моменти и споделя вижданията си за изкуството и други теми.
 
 
{{СОРТКАТ:Николов, Андрей}}