Разлика между версии на „Директория“

Конвентът оцелява още около година, но от него бързо са отстранени някои от най-екстремистки настроените якобинци: Бийо-Варен и Коло д’Арбоа са заточени във [[Френска Гвиана]], а Кариер, Дюма и Фукие-Тренвил (съответно председател и прокурор на Революционния трибунал) са пратени на гилотината. Самият Революционен трибунал е закрит, а много жирондинци са амнистирани<ref name="Grigorov">{{cite book |title= История на новото време |last= Борислав|first=Гаврилов |year= 2011|publisher= Университетско издателство „Св. Климент Охридски“|location=София |isbn=978-95407-3081-3 |pages=172 }}</ref>
 
Републиканската строгост на нравите отстъпва на ново обществено поведение, като разкошът и удоволствията се връщат, а богатите граждани изпълват улиците и се отдават на развлечения. Нравите и моралът на якобинците отиват в миналото, както и модата на скромност в облеклото и прикриване на личното богатство. Става забранено непознати граждани да си говорят на „ти“{{hrf|Пантев|2010|332}}. В противовес на санкюлотите в Париж и големите градове са сформирани въоръжени групи от богати младежи – „мюскадини“, които започват да преследват якобинците. Те нахлуват в театрите и разрушават якобинските кафенета. В крайна сметка [[Якобински клуб|Якобинският клуб]] е закрит през ноември 1794 г.
 
Термидорианците не принадлежат към определено политическо направление и нямат цялостна социална програма, но са подкрепени от всички собственици и привърженици на свободната инициатива, които са недоволни от регулирането на цените и реквизициите. Термидорианците преустановяват терора и закриват организациите за борба със спекулата, с роялистите и подозрителните. Декретът за максимума на цените е премахнат, което води до бързо поскъпване и увеличение на цените. Зимните месеци в началото на 1795 са необичайно студени, а предишната реколта е слаба. Това предизвиква силно недоволство и по улиците на Париж се появяват листовки и афиши с призиви за въстание. През март 1795 г. вълненията стават ежедневни и през април и май избухват две въстания, известни съответно като ''Жерминал'' и ''Прериал'' на имената на месеците според [[Революционен календар|революционния календар]]. Въстаниците нахлуват в сградата на Конвента, но са разпръснати от армията и отряди въоръжени граждани от богатите прослойки. След тези въстания санкюлотите са разоръжени, от тях са иззети над 100 000 пушки и секционните клубове са закрити{{hrf|Пантев|2010|331}}.