Междусъюзническа война: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 221:
Без да обявяват формално война, на 6 юли османците прекосяват граничната линия [[Мидия - Енос|Мидия – Енос]] и още на същия ден превземат без съпротива [[Люлебургас]], [[Виза (град)|Виза]] и [[Бунархисар]]. Чаталджанската армия настъпва в три колони – дясната (генерал Ахмед Абук паша) през [[Виза]] за [[Лозенград]], централната (Хасан Изет паша) и южната (Хуршид паша) през [[Люлебургас]] за [[Одрин]]. Към Одрин настъпва (през [[Хайраболу|Хайробол]] и [[Узункюпрю]]) и една колона от Галиполската армия.<ref name="ginch175-176"/> България, която разполага с твърде малко редовни войски в района, се обръща към Великите сили с молба да гарантират спазването на Лондонския договор, но без успех.<ref>{{Харв|Тошев|1931|loc=438 – 440}}</ref> Разположеният в Одринско [[Южен отряд (1913)|Южен отряд]] получава заповед да се оттегли. На 7 юли османците завземат [[Димотика]], ден след това и Лозенград, а на 10 юли авангардът им влиза в Одрин. Българският гарнизон се оттегля с ариергардни боеве при [[Мустафа паша]] и [[Любимец]].<ref name="ginch175-176"/>
Въпреки че с това предварително обявените цели на похода са изпълнени, на 11 юли турските войски преминават българската граница от 1912 г., опожаряват редица села и прогонват местното население на север.<ref name="ginch175-176">{{Харв|Гинчев|1963|loc=175 – 176}}</ref> Българското командване започва да прехвърля войски в Тракия и на 20 юли, с нарастване на съпротивата, турското напредване е преустановено.<ref>{{Харв|Erickson|2003|loc=327}}</ref> В началото на август
== Мирни договори ==
| |||