Джон Бъниан: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м „в България“ вместо „у нас“.
Ред 49:
"Сейнт Пол". На 9 май получава едно от първите позволения да проповядва според новия закон. Той построява молитвен дом и образува неконформистка секта от оцелелите си енориаши и увеличава паството си до 4 000 души в Бедфърдшър. Той основава над 30 нови енории и с обич му е даден титлата „епископ Бънян“ от енориашите му.
 
През март 1675 г. отново е затворен за проповядване (Чарлс II оттегля Декларацията за религиозно опрощение), този път в Бедфърдския градски затвор на каменния мост над Аус. По ирония на съдбата квакерите спомагат за освобождаването му. Когато кралят иска списък с имена за помилване, квакерите подават неговото име наред с имена на свои членове. След шест месеца е освободен и в резултат на популярността си не е арестуван отново. По това време Бъниан се обличал като каруцар с камшик в ръка, когато посещавал разните епархии, за да избегне ново арестуване. Когато крал [[Джеймс II (Англия)|Джеймс II]] иска от Бъниан да надзирава кралските интереси в Бедфърдшър през 1687 г. той отказва влиятелния пост, защото Джеймс отказва да премахне препятствията и законите, с които се преследвали неконформисти. През 1688 г. служи като капелан на лорд-кмета на [[Лондон]] сър Джон Шортър, но умира преди абдикацията на Джеймс II и започването на [[Славна революция|Славната революция]].
 
Докато язди от Лондон за [[Рединг]], за да разреши неразбирателство между баща и син, той настива и развива треска. Умира в къщата на приятеля си Джон Стръдуик, бакалин и свещар в Сноу Хил, Холбърн Бридж на 31 август 1688 г. Гробът му е в гробището Бънхил Фийлдс в Лондон. Много пуритани, за които поклонението на гробници и мощи се счита за крайно грешно, дават заръка на смъртното си легло ковчезите им да бъдат поставени колкото се може по-близо до Бъниан. През 1862 г. е създадена лежаща статуя за украса на гроба му. В близост са гробовете на [[Джордж Фокс]], [[Уилям Блейк]] и [[Даниел Дефо]].