Карпош: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
факт |
махам твърдения без източник; факт |
||
Ред 10:
}}
[[File:Karposh_memory_table_Skopje.JPG|thumb|250px|Мемориална плоча в Скопие на мястото, където е убит Карпош войвода]]
'''Петър''', по-известен с прозвището ''„Карпош“'', е български бунтовник, водач на бунт в
Сведенията за живота му са оскъдни. Роден е вероятно в село [[Войница (Община Чашка)|Войница]].<ref>[http://books.google.com/books?id=pDYvAAAAMAAJ&q=карпош+влашко&dq=карпош+влашко&hl=en&ei=lvJHTv3sKZDvsgbqxdS7Bw&sa=X&oi=book_result&ct=result&resnum=1&sqi=2&ved=0CCkQ6AEwAA Istoria na Bŭlgaria v chetirinadeset toma: Bŭlgarskiat narod pod osmansko vladichestvo, ot XV do nachaloto na XVIII v. Authors Velizar Ivл Velkov, Vladislav Paskalev, Edinen tsentŭr po istoria (Bulgaria), Institut za istoria (Bŭlgarska akademia na naukite), 1999, стр. 238.]</ref> Оскъдицата в родния му край го принудили да търси препитание в [[Кратово|кратовските]] рудници. Известно време той бил във [[Влашко]] на гурбет. Понесъл сам турски издевателства става хайдутин. Той първо води [[хайдутин|хайдушка чета]] в [[Доспат]]ско в края на [[17 век]].<ref>Петър Петров, Карпошовото въстание 1689 г., София, 1994.</ref> През [[1689]] г. той повежда българското въстание срещу [[Османска империя|османската власт]] по време на [[Австро-турска война (1683-1699)|Австро-турската война]] в северните и североизточните части на [[Македония (област)|Македония]], в областите на [[Куманово]] и [[Крива паланка]].
<br />
С навлизането на австрийските войски в турските владения избухват бунтове на българите в [[Пловдив]] и [[София]]. След това мнозина от тези българи се присъединяват към австрийците в [[Ниш]] и заедно с тях нападат мохамеданските градове. От Западните Родопи ([[Доспат]]) хайдушкият войвода търси връзка с австрийците, достигайки [[Знеполе]], където вероятно създава своя „свободна територия“. Тогава лично султанът издава заповед Карпош да бъде заловен и наказан. <br /> След като австрийците овладяват и се установяват в [[Ниш]] и превземат турските крепости {{факт|в по-голямата част от Западна България|2017|5|18}} от [[Смедерево]] и [[Видин]] през [[Пирот]] до [[Скопие]], [[Призрен]] и [[Щип]], а [[Страхил войвода]] напада [[Кюстендил]] султанът прави всичко възможно да потуши българското въстание, като привлече войводата Карпош на своя страна. Той е амнистиран и е назначен за началник на мартолосите в [[Кюстендил]]ско и [[Македония (област)|Македония]]. Войводата обаче, отхвърля съблазните на турците, оглавява въстаналите българи и превзема [[Крива паланка]] и [[Куманово]]. Влиза в контакт с австрийския император [[Леополд I (Свещена Римска империя)|Леополд I]], който сред падането на Видинското царство е титуляр на Българската корона <ref>[http://www.heraldika-bg.org/titulni.htm |Иван Войников и Стоян Антонов, Титулни гербове на България]</ref>. С негово съгласие Карпош се обявява за „[[крал]] на [[Куманово]]“ и [[васал]] на императора, получава от него кралски калпак и писма потвърждаващи властта му в освободените земи. Действа заедно с другия българин [[Страхил войвода]] имащ ранг на генерал в австрийската войска, станал войвода на [[Ниш]] командващ въстанници-доброволци и български хайдути. Кралят формира въоръжен отряд от 5000 [[християни]]. В крепостта Куманово от Карпош са направени нови укрепления. <br />
На 20 ноември 1689 г., след оттеглянето на австрийската армия на зимни квартири, срещу въстаналите българи е средоточена огромна военна сила – частите на Халил паша, еничарите на Махмуд паша и 30-хилядната орда на кримския татарски хан Селим Гирай. <br />
При Кюстендил турците отхвърлят охраняващ проходите отред на въстанниците от около 100 души и настъпват към Крива папанка, Куманово и Скопие. <br />
| |||