Елинистична Гърция: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме
Ред 10:
== Елада при диадохите и епигоните ==
{{основна|Ламийска война}}
В периода на междуособни войни при [[диадохи]]те и [[епигони]]те, в [[Елада]] с център [[Древна Атина]] се налага властта на диадоха [[Касандър]]. Междуособиците между диадохите са прекратени, но през [[311 г. пр.н.е.]] по заповед на Касандър са убити персийската царица [[Роксана]], която е една от трите жени на Александър Македонски и малолетният му син [[Александър IV]] – с цел македонската династия да се прекрати, за да не може да оспорва властта на Касандър. [[Антигон I Монофталм|Антигон]], един от могъщите диадохи, след като е избран за „владетел на Азия“, чрез въоръжени действия отнема от Касандър – Елада, както и Кипър – от [[Птолемей]]. След което приема титлата [[цар]]. Научавайки за този акт, неговите противници и също така влиятелни диадохи: Птолемей, [[Лизимах]], Касандър и [[Селевк I Никатор|Селевк]], също се провъзгласяват за царе.
 
[[Деметрий I Полиоркет]] през [[307 г. пр.н.е.]] с помощта на силен флот и армия завладява Елада. На [[Коринтски синедрион|Коринтския синедрион]] през [[303 г. пр.н.е.]] той е обявен за ''хегемон на Елада''. Настъпателната политика на Антигон и Деметрий довежда до образуване на коалиция от страна на останалите царе – Касандър, Лизимах, Селевк и Птолемей.
Ред 29:
 
== Елада срещу Рим ==
При управлението на [[Персей (цар)|Персей]], древногръцките градове се организират в антиримска коалиция с цел отстояване независимостта на Елада – пред новата, този път западна опасност.
 
По време на [[Трета македонска война|третата македонска война]], Елада е вече срещу Рим, обаче след катастрофалната [[битка при Пидна]] и тя попада под римска хегемония. Победителят [[Луций Емилий Павел Македоник]] отвлича в Италия огромна плячка, обръщайки 150 хиляди местни в [[роб]]и. През [[148 г. пр.н.е.]] в Елада избухва въстание срещу римското господство, което е потушено. След въстанието Ахейският съюз започва война срещу Римската република, тъй като римския наместник на Сената в Ахейския съюз [[Гай Сулпиций Гал (консул 243 пр.н.е.)|Гай Сулпиций Гал]] се държи крайно високомерно и с цел подронване на ахейската икономика, с което нанася загуби на местните робовладелци. Съюзът получава подкрепа и от демократическата партия (начело с [[Питей]]) и от населението на Елада начело с [[Диай]] и [[Критолай]]. Силите в тази последна [[битка край Истмоса]] се оказват неравни, и Ахейският съюз е разгромен, а Диай се самоубива. Най-значителният търговско-занаятчийски център на Елада – Коринт е ограбен, разрушен и опожарен. В Елада са забранени от Сената всички т.нар. свободни съюзи от държави – [[Беотийски съюз|Беотийският]], [[Фокейски съюз|Фокейският]] и Ахейският. На цяла Елада е наложен данък, като на обикновена [[римска провинция]] – [[Ахая (римска провинция)|Ахая]]. Тя е присъединена към [[Македония (римска провинция)|Македония]]. <ref>{{cite book |title= Хронологична енциклопедия на света, том I, Велико Търново, стр. 641, 642 – Древен Рим |year= 1991 |publisher= ЕЛПИС, ISBN 954-557-003-X}}</ref>
 
Традиционно [[146 г. пр.н.е.]], т.е. края на [[Четвърта македонска война|четвъртата македонска война]], се счита и за край на краткотрайната независимост на Елада, последвана от установяването в нея на римска власт.