Византийци: Разлика между версии

'''Византийците''', или както ''те'' самите на гръцки език се самоназовавали '''ромеи''' (''<nowiki>'Рωμαίοι</nowiki>'' = '''римляни'''), са гръкоезичните поданици на [[Римска империя|Римската империя]], а по-късно и на [[Източна Римска империя|Източната Римска империя]] (средновековната [[Римска империя|Романия]]), наречена постфактум от историците [[Византия]], по името на града [[Византион]] (Бюдзантион, Βυζάντιον), сетнешния [[Константинопол]], който става [[столица]] на Римската империя през [[330]] г. Латиноезичното население както в римския Запад, така и в римския Изток се е самоназовавало '''романи''' (''Romani ''= '''римляни''').

 

{{Основна|Произход на румънците}}

Оцелялото от аварските и славянските нашествия латиноговорящо население, живеещо на територията на Балканския полуостров, пък се самоназовава "романи", като останалите народи го наричат влахи или [[власи]]. То е оцеляло и до днес - вече обозначавайки като романи или румънци, т.e. римляни чак след създаването на Румъния през XIX век. На български език звучи като [[румънци]], а на румънски език - romani. Романоезичното население на Балканите се обособява през късното Средновековие на север от Дунав в своя собствена държава, именувана от българите [[Влахия]]. Неслучайно този период е предмет на историята и на съвременния румънски етнос. Същевременно част от планинска Тесалия през Средновековието е наричана [[Велика Влахия]]. Съвременната румънска историчка и журналистка [[Мариана Чеке]] пише в книгата си "Румъния - позната и непозната" издадена през 1999 г., че "... и до днес румъните си остават единствените езикови наследници на Източната Римска империя, тъй като романизираното население е играло голяма роля във Византия от IV до VII век и единствени до днес говорят източнолатинския диалект, макар и със свои особености и влияния" (Източник : Mariana Cece, Romania-Impozanza, Bucuresti 1999).

== Източници ==

* Димитър Ангелов, "Византия", Стара Загора, 1994 г.

 

[[Категория:Византийци| ]]