Ј: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
м форматиране: 3x тире, 4 интервала, тире-числа (ползвайки Advisor)
Ред 6:
|ulc=0458}}
 
'''Ј, ј''' (произнася се '''йъ''') е единадесетата [[буква]] в [[сръбска азбука|сръбската]] и дванадесетата буква в [[македонска азбука|съвременната македонска]] [[кирилица]]. Също така се използва и в [[алтайски език|алтайската]], а до [[1991]] година – и в [[азербайджански език|азербайджанската]] кирилска азбука. Знакът обозначава звука {{IPA|/j/}}. В останалите славянски кирилски азбуки вместо '''J''' пред [[гласен звук|гласна]] се използва буквата [[Й|'''Й''']] (и кратко), а след [[съгласна]] – [[Ь|'''Ь''']] (ер малък).
 
Буква '''Ј''' е въведена в сръбската писменост през [[19 век]] от езиковеда [[Вук Караджич]] посредством т.нар. [[вукова реформа]], и под влиянието на [[Йерней Копитар]], а и въобще предвид стремежа на [[Австрийската империя]] (в лицето на нейните [[специални служби]]) за австрийски излаз на [[Бяло море]]. Първоначално в своята граматика „''Писменица сербскога їезика по говору простога народа''“ (''у [[Виена|Виенни]], у печатньи Г. Іоанна Шнирера, [[1814]]'') той използва буквата '''[[Ї]]''' (йота), която по-късно променя на '''Ј''' — т.е. използва латинската буква йота в немското ѝ звуково значение, поставяйки две точки над буквата. Въвеждането на тази „латинска“ буква в кирилската сръбска азбука (''караджица'') е жестоко критикувано, но с времето са намерени и „оправдания“ – в някои скорописи от [[17 век|17]] и [[18 век]] се среща J-образно изписване кирилската буква [[І|'''І''']], която в някои случаи (в началото на думата и между гласни звукове) се произнасяла именно като ({{IPA|/j/}}) ([й]).
 
В новосъздадената [[македонска азбука]] буквата '''J''' е въведена по сръбски образец от [[Езикови комисии на АСНОМ|Езиковите комисии]] на [[АСНОМ]] на [[4 декември]] [[1944]] година след гласуване (8 гласа „за“, 3 „против“).
 
Буквата '''Ј''' е изпозлвана и в някои варианти на [[украинска азбука |украинската азбука]] от средата на [[19 век]], но така и не успява да се наложи. В началото на [[20 век]] след [[Болшевишката революция]] в [[Русия]] съществуват идеи за преминаването и на [[руски език|руския език]] на изцяло [[фонетика|фонетична писмена система]], в която да се използва въпросната буква.
Ред 16:
== Литература ==
* Петар Ђорђић. Историја српске ћирилице. Београд, 1971.
* [[Иван Кочев (езиковед)|Кочев, Иван]], Иван Александров. Документи за съчиняването на „македонския книжовен език“ // Македонски преглед (Macedonian review). Списание за наука, литература и обществен живот. Година XIV, книга 4 (София, 1991). Стр. 17. ISSN 0861- – 2277.
 
== Външни препратки ==
* [http://www.macedoniainfo.com/bul/knigi/dd/index.html Скопската икона Блаже Конески, македонски лингвист или сръбски политработник?] книга на Драгни Драгнев, Македонски научен институт, София, 1998
 
{{Кутия Кирилица}}
Взето от „https://bg.wikipedia.org/wiki/Ј“.