Александър Керенски: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 135:
От този момент нататък Керенски, който живее в [[Париж]] до [[1940]] г., ще бъде в сърцето на деленията и споровете, разединяващи руските изгнаници в чужбина, тъй като много от тях – монархистите, виждат в него, и то не безпричинно, гробаря на царизма. Като се започне от тук, целият му нататъшен живот е дълго оправдание за управлението му във Временното правителство.
 
Установил се в Париж по време на [[Гражданска война в Русия]] и прилагащ принципа на „златната среда“, той не подкрепя никоя от политическите фракции и е противник на болшевишкия режим, както и на [[Бяла гвардия|бялата гвардия]], чиито ръководители по онова време се опитват, с помощта на Съюзниците, да съборят болшевизма и да възстановят монархията. Той пише много за революционния период, публикувайки: „Катастрофата“ (1927), „Руската революция“ (1928), „Разпятието на освободения човек“ (1934).
 
Когато германците нахлуват във Франция, Керенски отново трябва да бяга и стига до [[САЩ]]. По време на германската офанзива срещу [[Съветския съюз]] през 1941 г. той предлага опора на [[Сталин]], но тази инициатива така и не получава никакъв отговор. По време на конфликта води предавания, излъчвани по радиото, за поощряване на усилията на войната на Съюзниците. Със завръщането на мира, организира група, наречена „Съюз за освобождението на Русия“, но тя не е с голям успех. Неговите думи са незначителни пред успехите на победния СССР, който разширява влиянието си върху цяла Източна Европа. След кратък престой в [[Австралия]] със съпругата си през 1949 г. Керенски се връща в Париж, преди окончателно да замине за САЩ.