Ирина Атинянката: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м папа |
Vodnokon4e (беседа | приноси) м Disambiguated: Лъв IV → Лъв IV (Византия) (2), августа → Августа (титла); Unlinked: Лъв IV (2), Августа |
||
Ред 4:
| изображение за личността=[[Image:Solidus-Irene-sb1599.jpg|250px]]
| описание на изображението=
| съпруга на = император [[Лъв IV (Византия)|Лъв IV]]
| управление= [[797]] – [[802]]
| регент на = [[Константин VI]]
Ред 20:
| предшествана от = [[Константин VI]]
| наследена от= [[Никифор I |Никифор Геник]]
| съпруг=
| втори брак=
| трети брак=
Ред 31:
}}
'''Ирина Сарантапихина''' ({{lang-el|Ειρήνη Σαρανταπήχαινα}}, ок. [[752]] – [[9 август]], [[803]]), известна повече като '''Ирина Атинянката''' ({{lang-el|Ειρήνη η Αθηναία}}), е [[византийски император|византийска императрица]] от [[797]] до [[802]] г. Тя е първата жена в историята на Византийската империя, която управлява еднолично от свое име. Като монарх тя се нарича и титулува „[[василевс]] на ромеите“, вместо „[[Августа (титла)|августа]]“ или „василиса“ (императрица), въпреки че на монетите, сечени по нейно време, е наречена „василиса“.
Ирина е съпруга на византийския император [[Лъв IV (Византия)|Лъв IV Хазарски]]. След смъртта му е регент на сина си [[Константин VI]], когото в крайна сметка ослепява и отстранява от управлението на империята. Заради постановленията на свикания по нейно време [[Седми вселенски събор в Никея]] (Втори Никейски събор) и връщането на православния култ към иконите, Ирина е канонизирана за светица.
== Произход ==
Ирина е родена в Атина около 752 г. Тя е част от видното атинско семейство на Сарантапихите. Предполага се, че чичо ѝ Константин Сарантапих, е бил патриций и стратег на тема в Елада. Въпреки че е сираче, Ирина става известна с красотата си и на [[1 ноември]] [[769]] е доведена в Константинопол от император [[Константин V Копроним]], който я омъжва за сина си
След смъртта на Константин V на византийския престол се възкачва Лъв IV, който е само на 25 години. Лъв IV също като своя баща е иконоборец, но първоначално поема по-умерена политика към иконопочитателите, за което не малка роля има влиянието на Ирина върху съпруга ѝ. Тази линия се променя коренно към август 780 г., когато някои придворни са осъдени за иконопочитание. Според слуховете императорът открива икони, скрити сред вещите на съпругата си, поради което категорично отказва да споделя брачното ложе с нея. Лъв IV обаче умира на [[8 септември]] [[780]] г., а Ирина става регент на малолетния им син Константин VI.
Ред 78:
Постепенно във византийския двор назрява недоволство срещу авторитарния размах на Ирининото управление. През [[789]] г. е организиран дворцов заговор, целящ да отстрани Ирина и да осигури цялата власт за Константин VI. Императрицата обаче е предупредена навреме за готвения преврат, след което последвала жестока разправа със заговорниците. Много са заточени, други са затворени и измъчвани, а самият Константин е подложен на телесно наказание и е затворен за няколко дни в стаята си.
През [[790]] г. Ирина се опитва да отстрани окончателно сина си от управлението, заставяйки войските да ѝ се закълнат в това, че докато тя е жива, те няма да позволят на сина ѝ да управлява. Това, както и неуспехите във войната с арабите, предизвиква недоволство сред войниците и когато през септември 790 г. заставят Арменския легион да положи клетвата, той се разбунтува и обявява Константин за единствен владетел на империята. Опитите на императрицата да усмири войниците не дали резултат и тя е принудена да отстъпи властта на сина си. Лишена от титлата
=== Преват срещу Константин VI ===
| |||