Италианска окупационна зона на Балканите (1941 – 1943): Разлика между версии

За да се предотвратят бъдещи спорове, Борис III предприема пътуване в Италия. На 9 юни той се среща с италианския крал Виктор Емануил III, който го съветва да се обърне направо към Мусолини. Срещата с Дучето се осъществява на 12 юни 1941, и на нея е постигнато съгласие граничните спорове да се решат при бъдещо посещение на Богдан Филов и външния министър Попов в италианската столица. Междувременно, неуредиците по демаркационната линия са умело изпозлвани от Италия за предявяване на постоянни претенции, което води и до гранични инциденти. През ноща на 10 срещу 11 юли 1941, италианците поставят ултиматум на българските гранични власти да им се отстъпи [[хром]]овата мина, северозападно от [[Люботрън]]. Българите отказват и откриват огън, като има жертви и от двете страни. На 21 юли 1941 г. проф. [[Богдан Филов]] и министър [[Иван Попов (дипломат)|Иван Попов]] се срещат в Рим с италианския крал [[Виктор Емануил III|Виктор Емануил]] и [[Бенито Мусолини]]. Постигнато е споразумение за основа на границата на България с Италия да служи Виенската спогодба, като точното ѝ определяне е предвидено да стане от една смесена италианско-албанско-българска комисия, която да реши необходимите поправки и въпроса с размяната на населението. Комисията обаче така и не пристъпва към работа, поради обструкции и от двете страни и спорните проблеми остават неразрешени.

Приблизително границата на [[Албания по време на Втората световна война|италианския протекторат Албания]] с [[Царство България]] започва в днешно [[Косово]] по линия, която минава западно от [[Качаник]] , през [[Лешок]], а след това източно от [[Железна река]], [[Ново село (община Кукъс)|Ново село]], после по [[Треска (река)|р. Треска]] близо до град [[Кичево]] се отправя на юг към [[Охридското езеро]]. Преминава на запад от селата [[Староец]], [[Белица]], [[Велмей]], [[Мешеища]]) и [[Горенци]]. При движението си на югозапад българо-албанската граница прехвърля билото на [[Илинска планина]]. В една точка на запад от село [[Подмол]] тя достига северния бряг на Охридското езеро. От тук границата се насочва на югоизток през водите на езерото към [[Свети Наум (манастир)|манастира „Св. Наум”]]. От споменатия манастир границата се отправя почти по права линия на изток, като преминава северно от селата [[Шипокно]], [[Евла]] и [[Козяк]] и южно от градовете Охрид и [[Ресен]]. След езерото линията излиза на източния бряг, северно от [[Пещани (Община Охрид)|Пещани]], продължава през [[Галичица]] продължава източно от [[Козяк]] и по гребена на [[Баба (планина)]] достига до старата гръцко-югославска граница.