|
[[Файл:SvetiSedmochislenitsi-3.jpg|мини|мини|Стенопис със Седмочислениците в църквата „Свети Седмочисленици“]]
[[Файл:Македонски седмочисленици.jpg|мини|Стенопис със Седмочислениците в манастира [[Свети Наум (манастир)|„Св. Наум“]] край Охрид]]
[[Файл:Sv Sedmočislenici with Jovan Kukuzel in Ardenica.jpg|мини|Стенопис със Седмочислениците в манастира [[Арденица]], Албания]]samo juventus[[Файл:Ученици.jpg|мини|Кирило-Методиевите ученици в Разград]]
[[Файл:Ученици.jpg|мини|Кирило-Методиевите ученици в Разград]]
'''Седмочисленици''' е събирателно название за 7 [[светци]], почитани от [[БПЦ|Българската православна]] и други църкви като създатели и разпространители на [[глаголица]]та и [[кирилица]]та.
Те са братята [[Константин-Кирил Философ|Кирил]] и [[Методий]] – създали глаголицата . Техните 5 ученици идват в България : [[Климент Охридски|Климент]], [[Наум Преславски|Наум]], [[Горазд]], [[Сава Седмочисленик|Сава]] и [[Ангеларий]]. Църквата традиционно не включва към тях [[Константин Преславски]], защото не е канонизиран, въпреки че е считан за пряк ученик на Методий.
[[Руската православна църква]] чества братята [[Кирил и Методий]] отделно, а учениците им се признават за [[равноапостол]]и. Българската православна църква е определила 27 юли – Деня на успението на св. Климент Охридски, и за Ден на светите Седмочисленици.
== Школа на Кирил и Методий ==
Настоятел на византийския манастир [[Свети Полихрон (Витиния)|„Полихрон“]], на планината [[Олимп (Мала Азия)|Малък Олимп]] (край днешна [[Бурса]]) е Методий Моравски. Там с негова помощ и участие брат му Кирил създава глаголицата – първата славянска [[азбука]]. Групата от последователи на Кирил започва да се образува през 856 г. още в манастира. Повечето от просветителите са [[южни славяни]] и знаят родния си славянски език.
През 863 г. по покана на княз [[Ростислав (Великоморавия)|Ростислав]] – владетеля на [[Великоморавия]], се установяват в неговата столица [[Велеград]], където превеждат на [[Славянски езици|славянски език]] евангелия, псалтири и други църковни книги.
Още приживе обаче просветното дело на братята Кирил и Методий, макар и широко прието от славянското население, не е приемано еднозначно от светски и църковни власти, засягайки интересите на свещенослужителите, извършвали богослужение на гръцки и други езици.
След смъртта на Кирил (869) и на Методий (885) останалите ученици от групата начело с Климент, Наум и Ангеларий бягат от гоненията и достигат до [[България]], където срещат спасение и подкрепа.
== Школи в България ==
През [[886]] г. българският владетел Борис I посреща книжовниците, дава насърчение и държавна подкрепа на тяхното свещено дело. Създадени са 2 главни просветни средища с школи за обучение и скриптории за превеждане от гръцки на старобългарски на християнската книжнина и за нейното разпространение, а също така и за подготовка на свещенослужители за младата българска християнска църква.
Наум оглавява школата в [[Плиска]], която е преместена в [[Преслав]] (893) и става известна като [[Преславска книжовна школа]]. Климент е изпратен (886) да основе школа в югозападните български земи с център [[Охрид]] (известна като [[Охридска книжовна школа]]), като дори местните административни и военни власти са поставени в негово подчинение. Житието му разказва, че за 7 години лично е обучил над 3500 свещеници и учители. Към него се присъединява Наум през 893 г.
Така се създават нужните условия и в кратко време [[гръцки език|гръцкият език]] в богослужението и администрацията е заменен с народностния [[български език]], разбираем за практически всички българи в онези времена.
След приемането на християнството от [[Киевска Рус]] сътворената от тях църковна книжнина налага старобългарския език като официален държавен и църковнослужебен език от Адриатика до Далечния изток.
== Източници ==
<references />
{{Седмочисленици}}
{{Портал|Македония}}
[[Категория:Седмочисленици| ]]
| 