'''Джордано Бруно''' ({{lang-it|Giordano Bruno}}), известен още като '''Бруно от Нолано''' или '''Бруно Ноланеца''', е [[Италия|италиански]] [[философ]], [[астроном]], [[математик]] и [[драматург]], който първи отстоява идеята за безкрайността на [[Вселена]]та. Неговите космологични теории надминават [[хелиоцентрична система|хелиоцентричната система]] на [[Николай Коперник]] и определят [[Слънцето]] като една от безбройно многото свободно движещи се други [[Звезда|звезди]]. Изгорен жив на клада от властите на [[Папска държава|Папската държава]] през 1600 г., след като [[Светата инквизиция]] го обвинява в [[ерес]]. След неговата смърт идеите му стават популярни и през [[XIX век|XIX]] и [[XX век]] на него се гледа като на мъченик за свободната мисъл и модерната наука, въпреки че (чисто формално) основните обвинения срещу него да са били на догматическа, а не научна основа.
== История ==
=== Ранни години ===
Джордано (роден като Филипо) Бруно е роден през [[1548]] г. в [[Нола]], [[Кампания]] (след това част от [[Кралство Неапол]]), в религиозно семейство. На 17-годишна възраст е изпратен в Доминиканския манастир, където става [[монах]]. Но неговия свободолюбив характер не му позволява да се примири с манастирските порядки. Жаждата му за знания и непреодолимото желание да се учи и да предава своите знания на хората са много силни. В досег с богатата библиотека на манастира Бруно развива траен интерес към философията. Тайно от управниците на манастира, той се запознава и с учението на [[Коперник]] и става негов последовател. През [[1581]] г. монахът заминава за [[Париж]], където започва да преподава наученото от книгите, както и своите собствени теории за живота. Нещо повече, Бруно изгражда собствен метод на преподаване, който сам определя като организирано познание. В резултат той си спечелва славата на човек, способен да накара всеки да запомни онова, което му се обяснява. Така Бруно става изключително популярен. Въпреки това славата му е противоречива, защото консервативните духовници го обвиняват в магьосничество. Те не виждат в Бруно учен, който се движи по [[Канон (религия)|каноните]], а човек, който създава свои теории.
В крайна сметка слуховете за Бруно стигат и до крал [[Анри III (Франция)|Анри III]], който е запленен от идеите на Бруно и го прави свой фаворит. Под неговата закрила италианецът издава редица книги като „''Сенките на идеите''“ (вдъхновена от Платоновата теория) и „''Изкуството на паметта''“.
