Лебедово езеро: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м →История на постановките: печатни грешки |
м →История на постановките: форматиране: 2x кавички, 2x тире, 5 интервала, заглавие-стил, нов ред (ползвайки Advisor) |
||
Ред 11:
{{commonscat|Swan Lake}}
== История на постановките ==
Сценичната история на балета е труднопроследима.
Премиерата е на 20 февруари (4 март) 1877 г. на сцената на московския [[Болшой театър]]. Оригиналната хореография е на [[балетайстор]]а [[Венцел Рейзингер]]. Балетът се е състоял от 4 действия, всяко с по една картина. Първата изпълнителка на Одета/Одилия е [[Полина Карпакова]]. Постановката на Рейзингер е приета много хладно и е свалена от сцена. Тя се отклонява от традиционната руска форма на балета, при която сюжетът просто поддържа виртуозни танци. Балетът на Чайковски, за разлика, включва сложен и последователен сюжет, който обърква публиката.
През 1882 г. балетмайсторът [[Йосиф Хансен]]
Премиерата на целия преработен спектакъл е на 15 (27) януари 1895 г. в [[Мариински театър|Мариинския театър]]. [[Либрето]]то е преработено от [[Мариус Петипа|Петипа]] и [[Модест Чайковски]], а партитурата
Версията на Петипа и Иванов остава в историята като основа за всички по-късни преработки, освен модернистичните. Най-плътно се следват
Днес едва ли ще се намерят две еднакви театрални партитури на балета. За най-радикални се считат обаче виенската постановка на [[Рудолф Нуреев]] и версията на [[Владимир Бурмейстер]]. Най-разпространените замени са връщането в трето действие на вариациите на главните герои, първоначално написани от Чайковски като pas de six и па-дьо-дьо, както и включването в четърта картина на дуета по музиката на втората вариация от pas de six.
Понастоящем в репертоара на Мариинския театър е включена редакцията на [[Константин Сергеев]] от 1950 г. на хореографията на Петипа и Иванов.
Двойната роля на Одета/Одилия се приема за една от най-тежките в балетното изкуство, защото изисква не само физическа издържливост и технически умения (вкл. 32 [[фуете]]та в трето действие), но и художествено превъплъщаване в два напълно противоположни образа.
| |||