Калиграфия: Разлика между версии

 

Традиционната източно азиатска калиграфия използва четчици и китайски туш, който се прави от сажди и животински мазнини. Обикновено е в твърд вид и трябва да се стрие с помощта на специален камък, след което се разрежда с вода, така течността за писане се приготвя от самия калиграф и е част от неговото изкуство.

В арабската калиграфия традиционно се използва перо от изсушена [[тръстика]] или [[бамбук]], а мастилото, което често е цветно, се избира с такава гъстота, че по-големите щрихи в композицията могат да изглеждат много динамични. Освен върху хартия ислямските калиграфи пишат върху керамични плочки, съдове, килими. Монетите са също поле за изява на калиграфското изкуство. През 692 г. ислямският халифат заменя изображенията върху тях с думи, например при златните ''динари'' с голям номинал. Най-общо текстът съдържа цитати от [[Коран]]а. Към X век персийците, които приемат исляма, започват да втъкават надписи върху украсена коприна, които са така ценни, че [[Кръстоносен поход|кръстоносците]] ги пренасят в Европа като ценна плячка<ref name=Bloom>{{икона|en}}{{cite book|last=Blair|first=Sheila S.|title=The art and architecture of islam : 1250 – 1800|year=1995|publisher=Yale University Press|location=New Haven|isbn=0-300-06465-9|edition=Reprinted with corrections.|author2=Bloom, Jonathan M.}}</ref>.