Дейвид Ливингстън: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м форматиране: 23x тире-числа, 4x тире (ползвайки Advisor) |
м смяна шаблон-инфо с личност, премахване на повтарящи се вътр. препратки, форматиране |
||
Ред 1:
{{към пояснение|Ливингстън|Ливингстън (пояснение)}}
{{Личност
| име = Дейвид Ливингстън
| име-оригинал = David Livingstone
| портрет= David Livingstone. Photograph. Wellcome V0027205.jpg▼
| категория = изследовател
| описание = шотландски изследовател и мисионер
▲| портрет = David Livingstone. Photograph. Wellcome V0027205.jpg
| роден-място= [[Блантайър]] [[Шотландия]]▼
| портрет-описание =
| починал-място=близо до езерото Бангвеулу в [[Замбия]]▼
▲| роден-място = [[Блантайър]], [[Шотландия]]
| националност = {{Шотландия}}
| вложки = {{Личност/Учен | категория = изследовател
| област =
| образование =
| учил-при =
| работил-в =
| студенти =
| публикации =
| известен-с =
| повлиян =
| повлиял = }}
}}
'''Дейвид Ливингстън''' ({{lang-en|David Livingstone}}, също и ''Ливингстоун'') е [[Шотландия|шотландски]] [[лекар]]-[[мисионер]],
При срещата му с [[Хенри Мортън Стенли]], тръгнал да го издирва в дебрите на Африка, се ражда известната фраза: ''„Доктор Ливингстън, предполагам?“''
Роден е в [[Шотландия]] през 1813 г. в [[протестантство|протестантско]] семейство и заедно с други деца още от десетгодишен работи в тъкачна фабрика. Дейвид е религиозен като баща си, който е ревностен протестант, но за разлика от него освен книги по теология чете и много научни книги и се интересува от природата. До 26-годишна възраст той работи във фабриката като тъкач и спестява пари, което му дава възможност на 23-годишна възраст да се запише да следва медицина в Глазгоу от 1836 до 1839. През 1840 г. продължава следването си в Лондон, като успоредно с това активно участва в дейността на „Лондонското мисионерско дружество“. През същата година се дипломира и е ръкоположен като мисионер. Първоначално се надява да замине за [[Китай]], но там избухва първата Опиумна война и през декември 1840 г. отплава за [[Южна Африка]] с религиозна мисия.▼
==
▲Роден е
През март 1841 г. пристига в [[Южна Африка]] и се установява в мисията Куруман ({{coord|27|27|S|23|26|E|}} в страната на бечуаните. За късо време много добре научава езика им, владеенето на който впоследствие му помага извънредно много по време на неговите пътешествия, тъй като езикът на бечуаните е един от езиците банту, които са много сходни помежду си. Още през 1842 навлиза в [[Калахари]] по-навътре от всеки друг европеец дотогава. В продължение на осем години пътува неуморно из вътрешността на южната и централната част на континента и се запознава с местните езици и обичаи. Многократно влиза в сблъсък с местните [[бури]] и португалци заради жестокото им отношение към коренните африканци и си създава репутация на убеден християнин, смел изследовател и пламенен борец с [[робство]]то.▼
== Мисионерска дейност (1841 – 1849) ==
През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът Бечуаналенд. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с лъв и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862 г. и му ражда 4 деца. През 1847 г. главна негова база става станция Колобенг ({{coord|25|07|S|26|56|E|}} на югоизточния край на [[Калахари]].▼
През март 1841 г. пристига в Южна Африка и се установява в мисията [[Куруман]] ({{coord|27|27|S|23|26|E|}}) в страната на [[бечуани]]те. За кратко време много добре научава езика им, владеенето на който впоследствие му помага извънредно много по време на неговите пътешествия, тъй като езикът на бечуаните е един от езиците [[Банту (език)|банту]], които са много сходни помежду си.
▲
Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искреното му желание да им е от полза. Не вярвайки в християнския бог, бечуаните започват да вярват на Ливинтстън, който става за тях истински приятел и с голям авторитет. В същото време изучаването на местните езици, близкото запознанство с начина на живот, обичаите и традициите на африканците и събрания опит при научните наблюдения, залага стабилен фундамент за бъдещата изследователска дейност на Ливингстън, за която поначало той въобще не се е замислял да осъществява.▼
▲През 1843 г. основава собствена мисия на мястото, където след това е създаден протекторатът [[Бечуаналенд]]. По време на едно от пътешествията през 1844 г. влиза в схватка с [[лъв]] и получава сериозна рана на лявата ръка, която остава увредена за цял живот. През 1845 г. се жени за Мери Мофет, която неизменно го съпровожда при пътешествията му до смъртта си през 1862
Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на църквата. Строго започва да гледа на него и администрацията на Капската колония, обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с [[Калахари]] и първи установява истинския характер на ландшафта на тази област, която европейците считат за пустиня.▼
▲Още през първите години от мисионерската си дейност, Ливингстън установява, че африканците много малко се интересуват от религиозни проповеди. Затова пък местните жители веднага оценяват по достойнство медицинските познания на младия мисионер, с желание се ограмотяват и се стараят да приложат на практика нововъведенията в селското си стопанство. За осемте години съвместен живот на африканците се харесва открития нрав на Ливингстън и искреното му желание да им е от полза. Не вярвайки в християнския
== Експедиционна дейност в Африка 1849 – 1873 ==▼
▲Занимавайки се главно с медицинска практика и просветителска дейност, Ливингстън отделя много малко време за основната си дейност – религиозната пропаганда, за което си навлича недоволството на [[Църква (институция)|църквата]]. Строго започва да гледа на него и администрацията на [[Капска провинция|Капската колония]], обезпокоена от издигнатите от него проекти за създаване на широка мрежа от училища за местното население. Открито враждебно започват да се отнасят към Ливингстън и местните бели заселници – бурите. Поради тези причини Ливингстън решава да премести базата си още по-на север, където все още не са проникнали белите заселници и където се надява да намери нови тъмнокожи приятели. В търсенето на ново място за мисия той отблизо се запознава с
▲== Експедиционна дейност в Африка (1849 – 1873) ==
[[File:Map livingstone travels africa.jpg|thumb|300px|Маршрутите на експедициите на Дейвид Ливингстън 1854 – 1873]]
=== Първо пътешествие в Южна Африка (1849 – 1856) ===
==== Първа експедиция (1849) ====
В началото юни 1849 г. в качеството си на [[Топография|топограф]] и изследовател, съпровождан от двама ловци-[[англичани]] и няколко водачи африканци, тръгва от своята база в Колобенг и пресича пустинята [[Калахари]] от юг на север. В пустинята Ливингстън среща за първи път племената [[бушмени]] и [[бакалахари]], живеещи още в каменния век. На 1 август на 21º ю.ш. открива езерото [[Нгами]] и разположените на изток от него <!-- солончакови --> блата [[Макарикари]]. Изследването на езерото в съчетание по-раншните наблюдения на други пътешественици довеждат Ливингстън до извода за прогресиращото пресъхване на вътрешните части на Африка, извод който се потвърждава и от последващите изследвания на района. За своите изследвания Ливингстън е награден от [[Британско кралско географско дружество|Кралското географско дружество]] с медал и парична премия. От тогава започва сътрудничество между Ливингстън и Кралското географско дружество, продължило през целия му живот. Дружеството представлява интересите му в [[Англия]] и пропагандира откритията му в [[Европа]].
Ливингстън е първият европеец,
==== Втора експедиция (1850 – 1851) ====
По време на първата си експедиция Ливингстън се надява да достигне до племената [[макололо]], негови приятели от предишните години, преселили се на север под натиска на белите заселници и враждебните им [[зулуси]]. Поради невъзможността на намери нито водач, нито лодки, с които да премине разлялата се широко река [[Ботлетле]], течаща от езерото Нгами към блатата Макарикари, Ливингстън се отказва да продължи на север и се завръща в Колобенг. На следващата година заедно с един от английските ловци прави нов неуспешен опит да достигне до земите на макололо, а през 1851 трета, увенчава се с успех.▼
[[File:David Livingstone memorial at Victoria Falls, Zimbabwe.jpg|мини|Паметникът на Ливингстън до [[Виктория (водопад)|водопада Виктория]]]]▼
▲По време на първата си експедиция Ливингстън се надява да достигне до племената макололо, негови приятели от предишните години, преселили се на север под натиска на белите заселници и враждебните им [[зулуси]]. Поради невъзможността на намери нито водач, нито лодки с които да премине разлялата се широко река Ботлетле, течаща от езерото Нгами към блатата Макарикари, Ливингстън се отказва да продължи на север и се завръща в Колобенг. На следващата година заедно с един от английските ловци прави нов неуспешен опит да достигне до земите на макололо, а през 1851 трета, увенчава се с успех.
През юни 1851, заедно с цялото си семейство Ливингстън продължава на североизток от блатото Окованго и открива долното течение на [[Куандо]] (Линянти, Чобе, десен приток на [[Замбези]])
Този успех има за Ливингстън важно психологическо значение и го вдъхновява за нови открития в „Черния континент“. Той не изоставя своите мисионерски дейности, но мислите му все повече са насочени към географските проблеми на Африка и от мисионер става професионален [[пътешественик-изследовател]].
==== Експедиция в Ангола 1853 – 1854 ====▼
▲Поради това, в края на 1851 г. в района на Сешеке избухва епидемия от жълта треска, Ливингстън решава да изпрати семейството си в Европа, а той да се върне и да продължи да търси по-здравословен район в сърцето на Африка, който да стане база на новите му изследвания. След като натоварва семейството си на кораб в Кейптаун се отправя обратно на север към страната на макололо. По време на завръщането му, в Куруман, Ливингстън научава, че по време на отсъствието му бурите са нападнали Колобенг, разграбили са дома му и са подпалили цялото селище. Това произшествие окончателно го убеждава в решението му да продължи да търси нова база на север. В края на май 1853 г. пристига в Сешеке и започва подготовка за нова експедиция, целта на която е да се установи пряко търговско съобщение между страната на макололо и атлантическото крайбрежие, без посредници – странстващите търговци из Ангола, изкупуващи слоновата кост на безценица.
▲==== Експедиция в Ангола (1853 – 1854) ====
През юли и август 1853 г. с отряд от 160 макололо на 33 лодки Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия ѝ приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.▼
В края на май 1853 г. пристига в Сешеке и започва подготовка за нова експедиция, целта на която е да се установи пряко търговско споразумение между страната на макололо и атлантическото крайбрежие, без посредници (странстващи търговци из [[Ангола]], изкупуващи [[Слонова кост|слоновата кост]] на безценица).
▲През юли и август 1853 г., с отряд от 160 макололо на 33 лодки, Ливингстън предприема разузнавателно пътешествие като се изкачва по [[Замбези]] до устието на левия ѝ приток [[Кабомпо]] (14º 11` ю.ш.), след което се завръща в Сешеке.
На 11 ноември 1853 г., вече в намален състав (27 човека) тръгва нагоре по [[Замбези]] от устието на десния ѝ приток [[Линянти]] (Чобе, Куандо) и продължава по десния ѝ приток река [[Шефумаге]]. През февруари 1854 на {{coord|11|31|S|22|02|E|}} вторично открива езерото [[Дилоло]] в басейна на [[Замбези]]. Открива вододела между [[Конго (река)|Конго]] и [[Замбези]], продължава на запад-северозапад и пресича река [[Касаи]] (ляв приток на [[Конго (река)|Конго]]) и реките [[Чуамбе]], [[Лвашима]], [[Чикапа]] и [[Квилу]] (леви притоци на [[Касаи]]). В началото на април пресича река [[Кванго]] (ляв приток на [[Касаи]]) и на 31 май 1854 г. излиза на [[Атлантическия океан]] при [[Луанда]], като по този начин извършва своето първо пресичане на Южна Африка, тръгвайки от [[Кейптаун]].▼
▲На 11 ноември 1853 г., вече в намален състав (27 човека), тръгва нагоре по
==== Пресичане на Африка от запад на изток 1854 – 1856 ====▼
[[Image:Victoriako ur-jauzi nagusiak.JPG|left|250 px|Водопада Виктория]]▼
▲==== Пресичане на Африка от запад на изток (1854 – 1856) ====
След пристигането си в [[Луанда]], на Ливингстън е предложено да бъде откаран с кораб до [[Англия]], но независимо че е уморен от тежкия преход и измъчен от болести той отказва. Чувството му за справедливост го принуждава да постъпи така, първо защото трябва да върне в родината им своите верни спътници от племето макололо и, второ, желанието да продължи изследването на [[Замбези]].▼
▲След пристигането си в
В края на септември 1854 г. групата тръгва обратно. По пътя Ливингстън изследва средното течение на река [[Кванза]] и изключително вярно се ориентира къде точно преминава вододела между двете големи речни системи на Конго и Замбези. Той установява, че вододелът преминава на около 1200 м надморска височина, а не във високи планини, както се е смятало до тогава.
▲[[File:David Livingstone memorial at Victoria Falls, Zimbabwe.jpg|мини|Паметникът на Ливингстън до [[Виктория (водопад)|
В средата на 1855 г. групата се завръща в земите на макололо, където са посрещнати като възкръснали мъртъвци. В началото на ноември 1855 г., с нови 114 спътници от племето макололо, Ливингстън достига до
До устието на Луангва местното население не причинява на Ливингстън и неговите спътници никакви препятствия
▲В средата на 1855 г. групата се завръща в земите на макололо, където са посрещнати като възкръснали мъртъвци. В началото на ноември 1855 г. с нови 114 спътници от племето макололо Ливингстън достига до [[Замбези]] и започва спускане по нея. На [[18 ноември]] [[1855]] открива грандиозния 120-метров водопад на река [[Замбези]], който нарича [[Виктория (водопад)|Виктория]]. Опасните бързеи и прагове надолу по реката след водопада го принуждават да заобиколи по суша, като през декември 1855 г. открива река [[Кафуе]] (ляв приток на [[Замбези]]) и по нея се спуска до [[Замбези]]. По нататъшния път надолу по реката довежда до откриването на друг голям ляв приток – [[Луангва]], от който започват известните вече на португалците райони.
▲До устието на Луангва местното население не причинява на Ливингстън и неговите спътници никакви препятствия; напротив навсякъде ги посрещат радушно. След това обаче отношението към пътешествениците рязко се променя: местните жители, научени от горчивия опит в общуванията си с португалските роботърговци и колониалните войски, виждат в тях чуждестранни врагове. Въпреки всички трудности, Ливингстън и неговите верни макололо успяват да избегнат въоръжения конфликт с местните племена (получават даже лодки от тях) и на 3 март 1856 г. пристигат в първия португалски пост [[Тете]] ({{coord|15|10|S|33|35|E|}}), а на 20 май 1856 г. – устието на [[Замбези]] в [[Индийския океан]].
==== Резултати от първото пътешествие ====
Научните резултати от пътешествието му са
В резултат от своите 15-годишни изследвания стига до следния извод ''„Тропическа Централна Африка на юг от 8° ю.ш. се оказа възвишено плато, малко понижаващо се в центъра и с проломи по краищата, по които реките текът към морето... Мястото на легендарната гореща зона и жарки пясъци заема добре оросявана област, напомняща със своите пресноводни езера Северна Америка, а със своите горещи и влажни долини, джунгли и прохладни високи плата на Индия“''. По време на пребиваването си в Южна Африка Ливингстън се сприятелява с африканците. Той се отнася с тях като с равни, привлича ги със своята прямота и меко обръщение. Ненавижда робството, но вярва в това, че е възможно то да се смекчи и даже да се отмени в условията на колониализма.
=== Второ пътешествие (1858 – 1864) ===
==== Цели и задачи на второто пътешествие ====
Английското правителство желае да се възползва от авторитета на Ливингстън сред африканците и го назначава за [[Консул (дипломация)|консул]] в [[Келимане]], [[Мозамбик]]. През март 1858 г. Ливингстън заминава за новата си месторабота
Една година след пристигането си в
Основната задача, поставена пред експедицията, е откриване и уточняване на течението на [[Замбези]] в участъка от водопада [[Виктория (водопад)|Виктория]] до устието на река [[Луангва]], който участък по време на първото му пътешествие е заобиколен. Решаването на този географски проблем не е единствена цел на експедицията. След като се запознава през изминалата една година като консул с португалската система за търговия с роби, Ливингстън твърдо решава да направи всичко каквото зависи от него, за да предотврати това зло. Главно средство за това той вижда в организирането на регулярно снабдяване на вътрешните райони на
==== Изследване на Замбези (1858) ====
Изследователската работа започва през юли 1858 г. с картиране на делтата на Замбези, която както се установява е крайно неточна на съществуващите португалски карти. След това експедицията достига до [[Тете]], избран за главна база. Там Ливингстън е радостно посрещнат от своите приятели макололо – неговите верни спътници от първото му пътешествие, които търпеливо го очакват две години да се завърне. От Тете корабът се отправя нагоре по реката, но поради маловодието ѝ през този сезон пътешествениците не успяват да преминат през праговете [[Кебрабаса]]. Ливингстън преценява, че по време на пълноводие праговете са достъпни за плаване, но с параход с по-голяма мощност и Ливингстън изпраща молба до британското правителство да му доставят параход с необходимата мощност, за може да изпълни
==== Открития и изследвания в басейна на езерото Малави (
Докато очаква пристигането на новия параход през януари и февруари 1859 г. „Ма Робърт“ се изкачва по река [[Шире]] (ляв приток на
През август и септември 1859 г. Ливингстън проследява цялото течение на
==== Изследване на Замбези (1860) ====
През 1860 г. Ливингстън се изкачва покрай левия бряг на
==== Нови изследвания в басейна на езерото Малави
[[File:MaryMoffatGravestone.JPG|thumb|250px|Гробът на Мери Мофет в [[Чупанга]], [[Мозамбик]], {{coord|18|01|47|S|35|36|43|E|}}]]
В началото на 1861 г. от Англия пристигат два нови речни парахода „Пионер“ и „Лейди Няса“, с които през март 1861 г. и през септември 1862 г. Ливингстън изследва около 250 км от долното течение на река [[Рувума]].
През август 1861 г. експедицията се изкачва по река Шире на платноходки до водопадите
В резултат от своите изследвания и наблюдения Ливингстън съставя първата вярна карта на езерото.
==== Изследвания на запад от езерото Малави (
През втората половина на 1863 г. Ливингстън изследва областта на запад от езерото
Същата година британското правителство прекратява финансирането и отзовава експедицията с аргумента, че оптимизмът на Ливингстън по отношение на политическото и икономическо развитие на района на Замбези е преждевременен. През февруари 1864 г. експедицията напуска устието на Замбези и през лятото на 1864 г. се завръща в Англия.
Line 98 ⟶ 118:
Пресата обявява експедицията за провалена и Ливингстън има големи трудности в търсенето на пари за по-нататъшните си пътувания. Реките [[Замбези]], [[Шире]] и [[Рувума]] не оправдават надеждите му за бързо и лесно проникване във вътрешността на континента. Голяма част от персонала на новооснованите християнски мисии умират от болести, в т.ч. и жена му. По петите на експедицията вървят португалските роботърговци, опустошавайки новооткритите райони.
Въпреки това географските резултати са големи. Експедицията картира непроследените дотогава участъци на
Двамата братя написват книгата ''„Narrative of an Expedition to the Zambesi and Its Tributaries“'' за хода на експедицията и научните ѝ достижения и тя е издадена през 1865 г. в Лондон. Както и останалите му книги и тази е проникната от духа му на хуманизъм, топлите чувства към африканците и твърдото му убеждение в равенството между хората независимо от цвета на кожата.
=== Трето пътешествие (1866 – 1873) и смърт на Ливингстън ===
==== Цели и задачи на третото пътешествие ====
Основната цел, както на тази, така и на останалите експедиции организирани и проведени в края на 60-те години на [[XIX
Неговата нова и последна експедиция е организирана от [[Британско кралско географско дружество|Британското кралско географско дружество]] по инициатива на неговия президент [[Родерик Мърчисън]]. Тя се финансира изцяло от британското правителство, което се стреми да използва големия авторитет на Ливингстън за разпространението на английското влияние в
След като анализира всички дотогава проведени експедиции, целта на които са били изворите на
==== Поход до езерото Танганика (1866 – 1867) ====
На [[4 април]] [[1866]] г. отрядът, начело с Ливингстън, тръгва от залива [[Микиндани]] ({{coord|10|15|S|40|08|E|}}) в [[Танзания|Югоизточна Танзания]], изкачва се по река [[Рувума]] до изворите ѝ, заобикаля от юг езерото [[Малави (езеро)|Няса]] и продължава на северозапад. Пресича река
Целия преход от крайбрежието да Танганика е изпълнен с трудности и неудачи. Командированите от английското правителство, в качеството си на въоръжена охрана, индийски войници-сипаи, скоро отказват да продължат в неизвестните дълбини на Африка и в крайна сметка Ливингстън е принуден да ги върне обратно. Пътят на експедицията преминава през
==== Открития и изследвания през 1867 – 1871 ====
От езерото Танганика Ливингстън продължава на запад-югозапад и на 8 ноември 1867 г. вторично открива езерото [[Мверу]], а на 20 км на юг от него – езерото [[Мофве]] ({{coord|9|39|S|28|44|E|}}) и река [[Луапула]] (1500 км), протичаща през Мофве и вливаща се от юг в
В края на 1868 г. неуморимият пътешественик се отправя на североизток и през февруари 1869 г. достига до западния бряг на езерото
През юли 1869 г. той напуска [[Уджиджи]], пресича езерото
Първоначалният замисъл на Ливингстън е да се спусне по
==== Среща с Хенри Мортън Стенли и последни години (1871 – 1873) ====
[[File:Rencontre_de_Livingstone_-_How_I_found_Livingstone_(fr).png|thumb|250px|Срещата на [[Хенри Мортън Стенли]] с Дейвид Ливингстън]]
Намирайки се в дълбините на
Организирани са няколко спасителни експедиции, като най-голям късмет има експедицията на [[Хенри Мортън Стенли]] от американския вестник [[Ню Йорк
През ноември и декември 1871 г. двамата заедно с лодки изследват северната част на
През 1872 – 1873 изследва югоизточното крайбрежие на езерото Танганика, но въпреки това въпросът с изворите на [[Нил]] остава нерешен. Изпълнен с решимост да ги намери, в началото на 1873 г. Ливингстън се отправя към горното течение на река [[Луалаба]], за да я проследи оттам до устието ѝ. Но по пътя отново се разболява от малария и на 1 май 1873 г. умира недалеч от откритото от него езеро
== Значение ==
Line 152 ⟶ 172:
== Източници ==
<references />
* ''Географы и путешественики. Краткий биографический словарь'', М., 2001 г., стр. 255 – 258. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2789255/
* Горнунг, М. Б., Ю. Г. Липец и И. Олейников, ''История открытия и исследования Африки'', М., 1973., стр. 173 – 186, 258 – 270. http://www.ozon.ru/context/detail/id/2279370/
* Магидович, И. П. и В. И. Магидович, ''Очерки по истории географических открытий'', 3-то изд. в 5 тома, М., 1982 – 86 г.
: Т. 4 Географические открытия и исследования нового времени (ХІХ – начало ХХ в.), М., 1985 г., стр. 270 – 274. http://www.bookshunt.ru/b31133_ocherki_po_istorii_geograficheskih_otkritij_t.4
|