Производство на компютри в България: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
→Копиране и обратно инженерство: форматиране източник |
Редакция без резюме |
||
Ред 128:
През 1950 г. в България е приет ''Указ за изобретенията, техническите усъвършенствания и рационализаторските предложения''. Обектите на регулиране са: [[Изобретение|изобретения]]; крупни технически усъвършенствания; технически усъвършенствания; рационализаторски предложения. Въвежда се понятието [[авторско свидетелство]] за изобретение, според което макар и да се признава авторството, то се свързва неразривно с осъществяването на стопанска дейност (изобретателите придобиват право на възнаграждение, ако техническото постижение е използвано и това е установено), а тъй като средствата за производство са държавна собственост, на практика го одържавява. Авторското свидетелство премахва частния монопол върху интелектуалния продукт, който патентът защитава. Докато притежаването на патент е ограничение, което стимулира [[конкуренция]]та, авторското свидетелство прави интелектуалния продукт общодостъпен, признава изключителното право на държавата да използва произведението и всъщност премахва стимула и конкуренцията за създаване на интелектуален продукт. <ref>{{Цитат уеб| уеб_адрес= http://www.bg-pravo.com/2009/12/4_29.html| заглавие= Лекции по право. Право на интелектуалната собственост. История на българското законодателство|достъп_дата = 10 октомври 2016}}</ref> През 1961 г. се приема ''Закона за откритията, изобретенията и рационализаторските предложения'', с който се забранява търговията с интелектуални права, обезсмисля се съществуването на патентен съд и на практика се узаконява копирането (всеки може да използва дадено изобретение безплатно). Основните постановки на закона се запазват до 1993 г. Приложен към компютърната техника, този закон защитава начина на функциониране на компютърната система и нейните модули като държавна интелектуална собственост.
Юридически погледнато, копирането има два аспекта – „новост“ ({{lang-en|novelty}}) т.е. устройството като цяло не е описано в друг документ (патент), и „очевидност“ ({{lang-en|obviousness}}), т.е. устройството не съдържа блокове (структури), вече описани поотделно в други документи (патенти). Функционалната съвместимост е също копиране, което попада под удар за липса на „новост“ и съществуваща „очевидност“. Копирането на софтуер като част от функционалната съвместимост е урегулирано през 1984 г. с въвеждането на принципа за „съвместимост без копиране“ ({{lang-en|compatibility without copying}})<ref>Dahmke M., „The Compaq Plus transportable computer with fixed disk“, Byte Magazine Vol.9, No.7, 1984</ref> в резултат на делата Apple срещу Flanklin Computers (1982) и IBM срещу Compaq (1984). Принципът на съвместимост без копиране се основава на метода за „проектиране в чиста стая“ ({{lang-en|clean room design}}), известен още като „Chinese Wall“. Ето защо по смисъла на липсата на „новост“ и „очевидност“ едно функционално съвместимо устройство може да се счита за копирано и без прототип, ако нарушава авторски права и/или патентни права. Пример за това е делото между Apple и Samsung по повод на функцията за отключване с приплъзване {{lang-en|slide-to-unlock}} в [[Мобилен телефон|мобилните телефони]].
=== Ограничения на COCOM ===
| |||