Лариска и Тирнавска епархия: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Ред 26:
Епископът на [[Лариса]] е отбелязан в списъците на [[Първи вселенски събор|Първия вселенски събор]] в [[Никея]] през 325 г., а първите сведения са че [[титул]]а съществува от 4 ноември 324 г.
 
На третия вселенски [[Ефески събор|събор в Ефес]] през 431 г. епископът на Лариса е вече споменат като митрополит на [[Тесалия]] с местни наместници и епископи във [[Фарсала]], [[Ламия (град)|Ламия]], [[Тива (Тесалия)|тесалийска Тива]], [[Ехинос]], [[Ипати]], [[Цезария (пояснение)|Цезария]] и [[Деметриас]]. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=81}} В периода между 730 и 751 г. църквата в Тесалия е част от [[Илирик]] и е под юрисдикцията на папата в Рим, след което е върната в диоцеза на [[Вселенска патриаршия|Вселенската патриаршия]]. {{sfn|Koder|Hild|1976|p=58}}
 
В периода от средата на 8 век до началото на 10 век митрополитът на Лариса има десет местни наместници и те са в Деметриас, Фарсала, [[Домокос]], [[Зейтуни]], [[Езерос]] (до [[Хуниада]]), [[Лидорики]] (западно от [[Амфиса]]), [[Трики]], Ехинос, [[Колидрос]] и [[Стаги]]. <ref>Heinrich Gelzer, "Ungedruckte. . .Texte der Notitiae episcopatuum", Munich, 1900, 557.</ref>{{sfn|Koder|Hild|1976|p=82}} От началото на 10 век долината на [[Сперхей]] с [[Фтиотида]] са отделени в самостоятелна [[митрополия]], като Фарсалската епархия е подигната в ранг до автономна [[архиепископия]]. Точно от това време на [[Симеон Велики]] със [[Златен век (българско средновековие)|златния български век]] датират историческите сведения за българи по долината река [[Енипей]]. От 1020 г. Стаги е епархия на [[Охридска архиепископия|Охридската архиепископия]].