Разлика между версии на „Свежен“

1260 bytes added ,  преди 3 години
редакция без резюме
}}
 
'''Свежен''' е [[село]] в [[Южна България]], в [[община Брезово]], [[област Пловдив]]. Село СвеженРазположено е разположено в [[Сърнена [[Средна гора]]. Намира сеОтстои на 32 километракм от [[Карлово]] и на 68 километракм от [[Пловдив]].
 
<!-- Някои от заглавията са скрити чрез командите за коментар ("<!--" и "-- >").
 
== География ==
Село Свежен лежи на 752 м. над морското равнище.
 
=== Климат ===
В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже тое лежина достапо-голяма високо,надморска височина в сравнение с околните села, затова тотук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. ДебелитеДебели снегове рядко падат и не траятсе задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъжделива, но не се забелязва, понеже почти се слива с зиматадъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. В Свежен духат почти всички ветрове. Най-силносилни духатса североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър ''„Горния“'', понеже идва от горното течение на реката[[Свеженска река]], а северозападниятсеверозападния''„Долния“'' (от долното течение на реката), северниятсеверния„овчиларски“''„Овчиларски“'', понежетъй като духа от с. Александрово (Окчулари), иа южниятюжния„кокалски“''„Кокалски“'', от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.
{{обработка|форматиране}}
В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже то лежи доста високо, в сравнение с околните села, затова то е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебелите снегове рядко падат и не траят дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъжделива, но не се забелязва, понеже почти се слива с зимата. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. В Свежен духат почти всички ветрове. Най-силно духат североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „Горния“, понеже идва от горното течение на реката, а северозападният — „Долния“ (от долното течение на реката), северният — „овчиларски“, понеже духа от с. Александрово (Окчулари) и южният — „кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.
 
== История ==
[[Картинка:svejen1Svezhen E1.jpg|мини|ляво|Село Свежен]]
Селото е основано през [[14 век]]. Смята се, че първите му заселници са избягалитеизбягали от Търново боляри. Те избират мястото, защото е труднодостъпно и турската конница не би могла да достигне бързо до планинския район. Болярските родове запазват „синята кръв“ и селището се разраства в сърцето на Османската империя до големината на малък градец. До 1934 годинаг. се нарича ''Аджар'', което в превод от турски значи здрав/каменен., Спореда според някои източници от арабски „ханджар“ - кама, нож. По време на османската власт през 18-19 в. е било център на Караджадагска нахия през 18-19 век. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център, Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Населението му има гарантирани привилегии от султана, включително правото да носи оръжие. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
 
На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър]] според една от версиите. Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Кадрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата "Св. Св. Петър и Павел", за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“ и научавайки за случката майката на войводата Маринка Асенова се снабдила с пълномощно и заминала за Аджар. Студената снежна зима й попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където й били предадени изровените кости на сина й. Баба Марина разпознала черепа по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани до абсидата на църквата “Свети Николай” в родния квартал на войводата Клуцохлор.
[[Файл:Daskal Philip.PNG|мини|upright|Страница от Псалтира на даскал Филип]]
 
През [[1850]] е създадено [[килийно училище]], а през [[1868]] година първото българско селско [[читалище]]. На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър|Хаджи Димитър Асенов]] (1868 г.). Аджарци активно участватучаствали и в Априлското въстание през [[1876]] годинаг. Уличено в стари провинения към империята, селото ебило опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на [[Сюлейман паша]]. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже — аджарци, са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците сна клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот. Могат да се видят тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.
Продължение на [[Търновска книжовна школа|Търновската книжовна школа]] през робството е [[Аджарска книжовна школа|Аджарската книжовна школа]]. Още през 17 век в църквата „Св. Георги“ е имало голяма книжовна дейност, създават се много требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Сред образците от работата на Аджарската школа е [[Псалтир на даскал Филип|Псалтирът на даскал Филип]].
 
В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.
 
== Култура ==
[[Файл:Daskal Philip.PNG|мини|upright|Страница от Псалтира на даскал Филип]]
През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание - требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.<ref>вж. Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници ­ илюстратори от XVII век. Велико Търново, 1998, 128 с.</ref> Сред образците от работата на Аджарската школа е [[Псалтир на даскал Филип|Псалтирът на даскал Филип]].
 
През [[1850]] е създадено [[килийно училище]], а през [[1868]] г. първото българско селско [[читалище]].
През [[1850]] е създадено [[килийно училище]], а през [[1868]] година първото българско селско [[читалище]]. На връх Кадрафил над селото е лобното място на войводата [[Хаджи Димитър|Хаджи Димитър Асенов]] (1868 г.). Аджарци активно участват в Априлското въстание през [[1876]] година. Уличено в стари провинения към империята, селото е опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от отстъпващите орди на Сюлейман паша. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100, които са обявени за архитектурно-исторически резерват. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже — аджарци, са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е оприличена от историците с клането в Батак. След Освобождението селото възкръсва за нов живот. Могат да се видят тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.
 
През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира цяла школа за преписване, илюстриране и подвързване на ръкописи главно с църковно съдържание. Нейни представители са поп [[Йовко]], даскал [[Недялко]] и синът му даскал [[Филип]].<ref>вж. Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници ­ илюстратори от XVII век. Велико Търново, 1998, 128 с.</ref>
След падането под османска власт достоен наследник Търновската книжовна школа е Аджарската.
<!-- == Религии == -->
 
<!-- == Обществени институции == -->
== Забележителности ==
<!--== Редовни събития == -->
[[Картинка:Yazovir Svezhen.jpg|мини|ляво|язовир Свежен]]
 
[[File:HijaSvejen.JPG|thumb|Хижа Свежен]]
ОтВ селотоблизката може даоколност се посетятнамират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирязовирите Свежен, язовири Домлян и други красиви местности.
 
ВПрез близостселото допротича селото[[Свеженска река]], а недалеч от сеСвежен намираима минерален извор с изградена чешма — „Невенкина чешма“.
 
== Животински свят ==
В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълквълка, чакалчакала, лисицалисицата, заекзаека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите — ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“накнига“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите — смок мишкар, усойница, пепелянка.
{{Br}}
== Кухня ==
Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой — според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта&nbsp;— фалшив заек по свеженски. Свеженски катък — ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2-3 дни на 10-15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.
 
== Личности ==
* Христо Иванов Чолчев (1887-1978), издател, журналист и общественик
 
== Външни препратки ==
<!-- == Литература == -->
* [http://elenachochkovaphotography.blogspot.bg/2017/06/blog-post_20.html?spref=fb Снимки от Свежен]
 
== Културни и природни забележителности ==
[[Картинка:Yazovir Svezhen.jpg|мини|ляво|язовир Свежен]]
 
[[File:HijaSvejen.JPG|thumb|Хижа Свежен]]
 
От селото може да се посетят хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовир Свежен, язовир Домлян и други красиви местности.
 
В близост до селото се намира минерален извор с изградена чешма — „Невенкина чешма“.
 
== Животински свят ==
В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълк, чакал, лисица, заек, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите — ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите — смок мишкар, усойница, пепелянка.
{{Br}}
 
== Кухня ==
Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой — според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта&nbsp;— фалшив заек по свеженски. Свеженски катък — ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2-3 дни на 10-15 градуса температура е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.
 
== Източници ==
<references />
 
 
== Външни препратки ==
{{commons|Category:Svezhen}}
{{Община Брезово}}
 
[[Категория:Села в област Пловдив]]
[[Категория:Архитектурни резервати в България]]
{{Мъниче селища в България}}