Свежен

селище в България

Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора. Отстои на 22 км от Брезово, на 32 км от Карлово и на 58 км от Пловдив.

Свежен
Общи данни
Население201 души[1] (15 септември 2022 г.)
3,37 души/km²
Землище59,985 km²
Надм. височина752 m
Пощ. код4304
Тел. код031996
МПС кодРВ
ЕКАТТЕ65526
Администрация
ДържаваБългария
ОбластПловдив
Община
   кмет
Брезово
Христо Енков
(ГЕРБ)
Кметство
   кмет
Христо Енков
Свежен в Общомедия

География Редактиране

Село Свежен лежи на 752 м над морското равнище.

Климат Редактиране

В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже е на по-голяма надморска височина, в сравнение с околните села, тук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „Горния“, понеже идва от горното течение на Свеженска река, северозападния – „Долния“ (от долното течение на реката), северния – „Овчиларски“, тъй като духа от с. Александрово (Окчулари), а южния – „Кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.

История Редактиране

 
Село Свежен

До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18 – 19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.

Селището се разраства в Османската империя до големината на малък градец. В дописка във вестник „Право“ от 1872 година Аджар е наречен „граденце“. Като негов главен недостатък е определено безводието. Отбелязва се, че много жители изкарват прехраната си, като работят в Анадола и в Цариград.[2]

На връх Къдрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър според една от версиите.[източник? (Поискан преди 6 дни)] Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Къдрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата „Св. св. Петър и Павел“, за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“. Научавайки за случката, майката на войводата, Хаджи Маринка Асенова се снабдила с пълномощно от кмета на Сливен и заминала за Аджар. Студената снежна зима ѝ попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където ѝ били предадени изровените кости на сина ѝ. Баба Маринка разпознала черепа на сина си по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани от Митрополит Серафим до апсидата на църквата „Свети Николай“ в родния квартал на войводата Клуцохор.

 
Страница от Псалтира на даскал Филип 

Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през 1876 г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от настъпващите орди на Сюлейман паша след безразсъдното и неоправдано от военно-стратегическа гледна точка провокативно нахлуване на отряда на ген. Гурко на юг от Стара планина.. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е сравнена от историците с клането в Батак през 1876 г. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.

В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.

През 1987 г., с Указ на Държавния съвет на НРБ, селото е обявено за архитектурно-исторически резерват.[3]

Култура Редактиране

През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира Аджарска книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание – требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.[4] Сред образците от работата на Аджарската школа е Псалтирът на даскал Филип.

През 1850 е създадено килийно училище, а през 1868 г. първото българско селско читалище.

Забележителности Редактиране

 
язовир Свежен
 
Хижа Свежен

В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.

През селото протича Свеженска река, а недалеч от Свежен има минерален извор с изградена чешма – „Невенкина чешма“.[5]

Животински свят Редактиране

В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълка, чакала, лисицата, заека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите – ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите – смок мишкар, усойница, пепелянка.

Кухня Редактиране

Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой – според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта – фалшив заек по свеженски. Свеженски катък – ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2 – 3 дни на 10 – 15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.

Личности Редактиране

Родени
Свързани

Източници Редактиране

  1. www.grao.bg.
  2. в. „Право“, Цариград, № 7, 24. април 1872. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 212.
  3. https://bnt.bg/news/selo-svezhen-arhitekturno-istoricheski-rezervat-301003news.html
  4. вж. Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници ­ илюстратори от XVII век. Велико Търново, 1998, 128 с.
  5. Сгушено в Средна гора село привлича с красиви пейзажи
  6. Паметна плоча на капитан Дойчин Бояджиев, Wikimapia
  7. m.dnevnik.bg
  8. paper.standartnews.com, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306023319/http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/25/faces/s3466_2.htm, посетен на 2018-09-16 

Външни препратки Редактиране