Свежен
Свежен е село в Южна България, в община Брезово, област Пловдив. Разположено е в Сърнена Средна гора. Отстои на 22 км от Брезово, на 32 км от Карлово и на 58 км от Пловдив.
| Свежен | |
|---|---|
 | |
  Свежен  Свежен | |
| Общи данни | |
| Население | 201 души[1] (15 септември 2022 г.) 3,37 души/km² |
| Землище | 59,985 km² |
| Надм. височина | 752 m |
| Пощ. код | 4304 |
| Тел. код | 031996 |
| МПС код | РВ |
| ЕКАТТЕ | 65526 |
| Администрация | |
| Държава | България |
| Област | Пловдив |
| Община – кмет | Брезово Христо Енков (ГЕРБ) |
| Кметство – кмет | Христо Енков |
| Свежен в Общомедия | |
География Редактиране
Село Свежен лежи на 752 м над морското равнище.
Климат Редактиране
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 15:48, 23 септември 2023 (UTC). |  |
В климатично отношение с. Свежен се отличава доста от околните му селища. Понеже е на по-голяма надморска височина, в сравнение с околните села, тук е и много по-хладно. През зимата стават доста големи студове и обикновено зимата е снежна и трае от месец ноември до началото на месец април. Дебели снегове рядко падат и не се задържат дълго. Пролетта е хладна, къса и често променлива; лятото късо и хладно, а есента хладна и дъждовна. Въпреки тези особености, климатът тук позволява засятото със зърнени храни да се прибира навреме. Селото е изложено по своето местоположение на ветровете. Най-силни са североизточният и северозападният, а южният и северният прехвърлят местата около къщите. Селяните наричат североизточния вятър „Горния“, понеже идва от горното течение на Свеженска река, северозападния – „Долния“ (от долното течение на реката), северния – „Овчиларски“, тъй като духа от с. Александрово (Окчулари), а южния – „Кокалски“, от местността „Кокала“. В селото овощията, лозята, розите разцъфват много по-късно от тези в околността. Най-много дъждове падат пролет и есен.
История Редактиране
До 1934 г. се нарича Аджар, което в превод от турски значи здрав/каменен, а според някои източници от арабски „ханджар“ – кама, нож. По време на османската власт през 18 – 19 в. е било център на Караджадагска нахия. Като малък околийски център е владеело 62 села до поречието на Марица и околията на Чирпан. Като административен център Аджар е многолюдно, икономически добре развито, с будно българско население, с ярки културни прояви селище. Поминъкът на жителите е абаджийство, розопроизводство, скотовъдство.
Селището се разраства в Османската империя до големината на малък градец. В дописка във вестник „Право“ от 1872 година Аджар е наречен „граденце“. Като негов главен недостатък е определено безводието. Отбелязва се, че много жители изкарват прехраната си, като работят в Анадола и в Цариград.[2]
На връх Къдрафил над селото е лобното място на войводата Хаджи Димитър според една от версиите.[източник? (Поискан преди 6 дни)] Тежко раненият войвода бил пренесен от трима негови четници до върха, след което местни овчари се грижили за раните му, но в началото на август 1868 г. състоянието на войводата се влошило и той починал от раните си, след което бил погребан на върха. През 1880 г. аджарци изравят костите на Хаджи Димитър от гроба му на връх Къдрафил, пренасят ги в селото и с църковен ритуал ги препогребват в двора на черквата „Св. св. Петър и Павел“, за което днес свидетелства поставената там паметна плоча. Дописка за това събитие била поместена в пловдивския в-к „Марица“. Научавайки за случката, майката на войводата, Хаджи Маринка Асенова се снабдила с пълномощно от кмета на Сливен и заминала за Аджар. Студената снежна зима ѝ попречила да достигне до селото и тя отседнала в близкото с. Домлян, където ѝ били предадени изровените кости на сина ѝ. Баба Маринка разпознала черепа на сина си по избития зъб и потвърждавайки, че това наистина са останките на Хаджи Димитър, ги отнесла в Сливен, където били препогребани от Митрополит Серафим до апсидата на църквата „Свети Николай“ в родния квартал на войводата Клуцохор.
Аджарци активно участвали и в Априлското въстание през 1876 г. Уличено в стари провинения към империята, селото било опожарено през лятото на 1877 г., по време на Руско-турската освободителна война от настъпващите орди на Сюлейман паша след безразсъдното и неоправдано от военно-стратегическа гледна точка провокативно нахлуване на отряда на ген. Гурко на юг от Стара планина.. От над 1200 къщи след опожаряването оцеляват около 100. Стотици хора загиват в пламъците. Около 680 мъже – аджарци са заловени и обезглавени, хиляди напускат домовете си. Трагедията е сравнена от историците с клането в Батак през 1876 г. След Освобождението селото възкръсва за нов живот.
В околността на селото има тракийски могили, останки от крепости, калета и манастири. В началото на 20 век селото е наброявало над 5000 души и е било търговски център на околията.
През 1987 г., с Указ на Държавния съвет на НРБ, селото е обявено за архитектурно-исторически резерват.[3]
Култура Редактиране
За информацията в тази статия или раздел не са посочени източници. Въпросната информация може да е непълна, неточна или изцяло невярна. Имайте предвид, че това може да стане причина за изтриването на цялата статия или раздел. Шаблонът е поставен на 15:48, 23 септември 2023 (UTC). | |
През XVI–XVII век в Аджар (Свежен) функционира Аджарска книжовна школа, достоен наследник на Търновската книжовна школа след падането на България под османско владичество. Преписват се, илюстрират и подвързват ръкописи главно с църковно съдържание – требници, минеи, евангелия, дамаскини, преписва се Паисиевата история. Представители на Аджарската книжовна школа са поп Йовко, даскал Недялко и синът му даскал Филип.[4] Сред образците от работата на Аджарската школа е Псалтирът на даскал Филип.
През 1850 е създадено килийно училище, а през 1868 г. първото българско селско читалище.
Забележителности Редактиране
В близката околност се намират хижите Свежен, Братан и Каваклийка, връх Братан, язовирите Свежен и Домлян и други красиви местности.
През селото протича Свеженска река, а недалеч от Свежен има минерален извор с изградена чешма – „Невенкина чешма“.[5]
Животински свят Редактиране
В сърцето на Сърнена Средна гора най-често срещаните животни са сърните, благородния елен, дивото прасе, вълка, чакала, лисицата, заека, в близкото минало и кафявата мечка. От пернатите – ушата сова, бухал, ястреб, кукумявка, улулица, селска лястовица, кукувица, славей, чучулига, сврака, врана. В „Червената книга“ на защитените видове са сухоземната костенурка, таралежът. От влечугите – смок мишкар, усойница, пепелянка.
Кухня Редактиране
Основни продукти в свеженската кухня са картофите (барабой – според местния диалект) и фасулът. Типично ястие за района е картофи с ориз, приготвени на фурна; т.нар биди (катми), които се пекат на глинен сач и може би най-известната по готварските книги рецепта – фалшив заек по свеженски. Свеженски катък – ястие от сварено и посолено прясно овче мляко, което престоява 2 – 3 дни на 10 – 15 градуса температура и е готово за консумация. Характерно е сладкото от тикви-рачел и тестените ястия трейница и ушмер.
Личности Редактиране
- Родени
- Гено Тодоров Дидов (? – 1957), военен деец
- Владимир Серафимов (1860 – 1934), военен деец, полковник
- Петко Цъклев (1863 – ?), военен деец, генерал-майор
- Рашко Серафимов (1875 – 1922), военен деец, полковник
- Христо Станчев Крусев (1870 – 1950), народен художник
- Димитър Остоич (1928 – 2010), скулптор, художник и изкуствовед
- Бойко Пенчев (р. 1968), литературовед, писател и преводач
- Стойко Божков (1913 – ?), литературовед
- Спас Георгиев Капелков (1901 – 2002), юрист, преводач и писател
- Дойчин Бояджиев (1958 – 1992), военен летец, капитан, загинал при учебен полет[6].
- Христо Каламов (1922 – 1960), военен деец, генерал-майор
- Иван Стефанов (1919 – 1975), генерал-майор, командващ артилерията БНА 1958 – 1971
- Иван Николов Марев (1900 – 1925), адвокат, земеделски трибун
- Никола Димов (1856 – 1933), военен деец, полковник
- Никола Марев (? – 1936), общественик, градоначалник на гр. Русе през 1894 г.
- Свързани
- Муравей Радев (р.1947), министър на финансите от 1997 до 2001 г.[7].
- Владимир (Валди) Тотев, (р.1951), рок-музикант и композитор, внук на полк. Владимир Серафимов[8].
- Димо Божиков – укривал и хранил известния български войвода Хаджи Димитър.
- Даскал Марко Тодоров Божиков – виден общественик, читалищен деец, учител – убит на 26 юли 1944 г.
- Христо Иванов Чолчев (1887 – 1978), издател, журналист и общественик
- Кирил Кавадарков – актьор
- Надя Капелкова (1921 – ), адвокат и детска писателка
- Кристина Капелкова (1949 – 2022), археолог
Източници Редактиране
- ↑ www.grao.bg.
- ↑ в. „Право“, Цариград, № 7, 24. април 1872. Цит. по Извори за българската етнография, т. 1 – Из българския възрожденски печат, София 1992, с. 212.
- ↑ https://bnt.bg/news/selo-svezhen-arhitekturno-istoricheski-rezervat-301003news.html
- ↑ вж. Дончева-Панайотова, Н. Аджарски книжовници илюстратори от XVII век. Велико Търново, 1998, 128 с.
- ↑ Сгушено в Средна гора село привлича с красиви пейзажи
- ↑ Паметна плоча на капитан Дойчин Бояджиев, Wikimapia
- ↑ m.dnevnik.bg
- ↑ paper.standartnews.com, архив на оригинала от 6 март 2016, https://web.archive.org/web/20160306023319/http://paper.standartnews.com/archive/2002/08/25/faces/s3466_2.htm, посетен на 2018-09-16