Николай Генчев: Разлика между версии

Научната му кариера започва през [[1959]] г. в Катедрата по история при проф. [[Александър Бурмов]]. Между 1964 и 1965 г. е съветник в правителството на Алжир. През [[1974]] г. той самият е вече [[професор]], а през [[1978]] г. – и [[доктор на науките|доктор на историческите науки]]. От 1978 до 1982 г. е заместник-председател на Комитета за природни и исторически ценности към ЮНЕСКО. През [[1989]] г. става [[член-кореспондент]] на [[Българска академия на науките|БАН]]. От [[1976]] е [[Декан (длъжност)|декан]] на Историческия факултет при Софийския университет, през [[1991]]-[[1993]] г. е [[ректор]] на Софийския университет, а от [[1998]] г. е председател на Съюза на университетските преподаватели в [[България]]. В края на 80-те се изказва критично за за използването на историческата наука като политически инструмент, оправдаващ [[Възродителен процес|Възродителния процес]].<ref name="груев">{{cite book | last = Груев | first = Михаил | authorlink = Михаил Груев | coauthors = Алексей Кальонски | year = 2008 | title = Възродителният процес. Мюсюлманските общности и комунистическият режим | publisher = „Сиела“ | pages = 173 | isbn = 9789542802914}}</ref> По свидетелства на други историци, Николай Генчев никога не е изказвал публично критично отношение към "Възродителния процес", но даже след 29 декември 1989 г., когато се взема решение за връщане на имената на българските турци, Н. Генчев предпочита да има "особено мнение", което се изразява в неприемане на едно такова връщане на турските имена.<ref>http://librev.com/index.php/2013-03-30-08-56-39/discussion/bulgaria/3251-po-povod-na-edno-predavane-ot-istoriya-bg</ref>