Йозеф Добровски: Разлика между версии

основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Нова страница: „{{Личност | име = Йозеф Добровски | име-оригинал = Josef Dobrovský | категория = филоло...“
(Няма разлика)

Версия от 10:16, 30 юни 2017

Йозеф Добровски е чешки филолог, основоположник на славистиката като наука. [2] Член-кореспондент на Санктпетербургската академия на науките и на Пруската академия на науките. Йезуит.

Йозеф Добровски
Josef Dobrovský
основоположник на славистиката и кирилометодиевистиката
Роден
Починал
6 януари 1829 г. (75 г.)
ПогребанБърно, Чехия
РелигияКатолическа църква[1]
Националностчех
Учил вКарлов университет
Семейство
Подпис
Йозеф Добровски в Общомедия

Следва философия и богословие в Карловия университет. Изучава задълбочено арабски език, халдейски език и староеврейски език. [3]

Йозеф Добровски оставя изключително по обем научно творчество. Всестранно подготвен филолог, той познава много добре общата история на славянството. Работи в областта на бохемистиката, изследва славянските езици, славянските азбуки, разделението на славянските езици, старобългарския език. [4]

Йозеф Добровски издава ранни славянски текстове и първи в славистиката прилага сравнителния метод в своите изследвания. Той предлага и отстоява идеята си за създаване на една обща наука, която да изучава езика, историята и литературата на славянските народи, а именно славянска филология, като в основата на тази комплексна наука той поставя старобългарския език, наричан от него lingua slavica. В този смисъл той е основополжник на кирилометодиевистиката. [5]

През 1792 г. Йозеф Добровски критикува Август Шльоцер, че отделя българския от славяносръбския. [6]

Източници

  1. jk01022466 // Посетен на 15 май 2020 г.
  2. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  3. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  4. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  5. Йозеф Добровски в Библиотека Славика
  6. Изследвания по кирилометодиевистика; Възникване, развой и съвременно състояние на научния интерес към делото на Кирил и Методий. Наука и изкуство, 1985. с. 16.