Михаил Драгомиров: Разлика между версии

'''Михаѝл Ива̀нович Драгомиров''' е руски [[офицер]], генерал от пехотата, участник в [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877- – 1878). Военен историк, [[професор]], преподавател по тактика в [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската генерал-щабна академия]].

Роден е на [[8 ноември]] [[1830]] г. в [[Конотоп]] ([[Русия]]) в семейството на офицер, потомствен дворянин от полски произход. Учи в Конотопското градско училище и Дворянския полк (Константиновско военно училище, [[Санкт Петербург]]). [[Подпоручик]] (1849) в Лейбгвардейския семьоновски полк. Следва в [[Академия на Генералния щаб (Руска империя)|Николаевската генерал-щабна академия]] (1854- – 1856).

До 1858 г. служи в щаба на Гвардейския корпус. Изучава военното дело в Европа. Участва във войната за независимостта на [[Италия]] като наблюдател при армията на [[Сардиния]]. Служи в Генералния щаб на Руската армия и е [[професор]] по тактика във Военната академия (1860- – 1864). По време на Австро-пруската война (1866) е представител на Русия при Пруското военно командване. Началник-щаб на II-ра гвардейска дивизия от 1864 г. [[Генерал-майор]] от 1867 г. Началник на [[Киев]]ския военен окръг (1869- – 1873). Командир на XIV-та пехотна дивизия (1873- – 1877).

=== Руско-турска война (1877- – 1878) ===

По време на [[Руско-турска война (1877-1878)|Руско-турската война]] (1877 - – 1878) командва XIV-та пехотна дивизия, която първа [[Битка при Свищов|пресича]] [[Дунава]] при [[Зимнич]] - – [[Свищов]]. Прехвърлянето на десния бряг е по план на генерал-майор Драгомиров и започва със знаменитата му команда: „Войници, или отвъд Дунава, или в Дунава“. Боят започва под непрекъснатия огън на турските части в 2 часа през нощта на 15/27 юни 1877 г. и завършва в 2 часа след обяд на 16/28 юни. Дивизията на генерал-майор Драгомиров превзема Свищов и обезпечава прехвърлянето на първите 4 корпуса на руските сили. За блестящи действия при преминаването е награден с орден „Св. Георги“ III степен.

В хода на военните действия XIV-а пехотна дивизия участва в превземането на [[Търново]] и планинските околности. Дивизията на генерал-майор Драгомиров е тази, която в критичния момент пристига на вр. Шипка на помощ на отряда на генерал-майор [[Николай Столетов]]. На 12/24 август 1877 г., по време на [[Шипченска битка (август 1877)|отбраната]] на Шипка, при престрелка на вр. Узункуш е тежко ранен в коляното и е принуден да се завърне в Русия за лечение. Повишен е от [[Александър II (Русия)|Александър II]] в по-горно военно звание [[генерал-лейтенант]] (1877).

=== След войната ===

Лекува се и след оздравяването му е назначен за началник на Николаевската генерал-щабна академия (1878- – 1889). Получава звание генерал-адютант. През тези 11 год г. превръща Академията в център на руската военна наука. Тук той издава главния си труд – - "Учебник„Учебник тактики"тактики“. През 1889 г. e командващ войските на [[Киев]]ския военен окръг. В периода 1897- – 1903 г. последователно е киевски, волински и подолски генерал-губернатор. През 1901 г. е награден с най-висшия руски орден „Свети [[Андрей Първозвани]]“.

В родния му гр. Конотоп ([[Украйна]]) е изграден негов паметник. Улици в [[Казанлък]], [[Шумен]] и [[Сливен]] (България), [[Киев]] (Украйна) и село [[Драгомирово (област Велико Търново)|Драгомирово]], [[област Велико Търново]] (България) носят неговото име.

Генерал Драгомиров е известен като оригинална и остроумна личност, за когото има много анекдоти и спомени. [[Иля Репин]] го е нарисувал като [[казак]] (с лула зад писаря) в картината "„[[Запорожките казаци пишат писмо на турския султан]]"“. <ref>Освободителната война 1877- – 1878, Енциклопедичен справочник, ДИ "Петър„Петър Берон"Берон“, София, 1986, стр. 90.</ref>

=== Автор на военни трудове ===

* „Опыт руководства для подготовки частей к бою“ (1885—861885 – 86)

== Семейство ==

* генерал-лейтенант Владимир Драгомиров (1867- – 1928) и

* генерал от кавалерията Абрам Драгомиров (1868- – 1955) - – участници в [[Бяла гвардия|Бялата гвардия]].