Екатерина II: Разлика между версии

| описание на изображението= Портрет на Екатерина II,<br>худ. Фьодор Рокотов, 1762г1762 г.

'''Екатерина II Велика''' (на [[руски език|руски]]: ''Екатерина II Великая''), родена '''София Фредерика Августа фон Анхалт-Цербст''', е [[императрица на Русия|императрица]] на [[Русия]] от [[1762]] г. до смъртта си. Тя е най-дълго управлявалият владетел на [[Руска империя|Руската империя]], като периодът на нейното управление често е наричан „Златен век“ и е сочен като пример за [[просветен абсолютизъм]]. Пълната титла на императрица Екатерина II е ''С Божията милост, Ние, Екатерина Втора, Императрица и самодържица всерусийска, московска, киевска, владимирска, новгородска, царица казанска, царица астраханска, царица сибирска, господарка псковска и велика княгиня смоленска, княгиня естландска, лифландска, карелска, тверска, югорска, пермска, вятска, българска<ref>Титлата Владетел Български се присвоява след покоряването на Волжка България.</ref> и други, господарка и велика княгиня новгородска на ниските земи, черниговска, рязанска, ростовска, ярославска, белозерска, удорска, обдорска, кондийска и на всички северни земи повелителка и господарка на иверските земи, на карталинските и грузинските царе и кабардински земи, на черкаските и горски князе и на други, наследствена господарка и притежателка''<ref>{{cite web|url=http://wolgadeutsche.net/history/manifest.htm|title=НЕМЦЫ-КОЛОНИСТЫ В ВЕК ЕКАТЕРИНЫ|work=|accessdate=|language=Rusian}}</ref>.

Със съдействието на руската императрица [[Елисавета (Русия)|Елисавета Петровна]] през [[1744]] г. София Фредерика Августа ебива сгодена за втория си братовчед [[Петър III (Русия)|Петър III Фьодорович]] ([[херцог]] Холщайн-Готорп), наследник на руския престолпрестолонаследник. Тя заминава за Русия и полага големи усилия да опознае езика и обществения живот на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема [[православие]]то и името Екатерина Алексеевна. Изборът София да се омъжи за втория си братовчед Петър III,Бракът е резултат от редица добре обмислени дипломатически ходове, дело на [[граф]] [[Йохан Херман Лесток]], лелята и тогавашна императрица Елисавета и [[Фридрих II (Прусия)|Фридрих II]], крал на Прусия. Граф Лесток и Фридрих II имат малко по-различна цел от тази на императрицата и тя е да се подобрят отношенията между Прусия и Русия с цел да се отслаби австрийското влияние и да се свали руският канцлер Бестужев, на когото императрица Eлисавета има огромно доверие и който е един от радетелите за добри руско–австрийски отношения.

ЕкатеринаСофия за първи път среща Петър III на десетгодишна възраст, когато той е 11-годишен. За тази среща тя пише, че намира Петър за доста омразен на вид човек. Не го харесва най-вече заради това, че той има доста блед вид и голяма пристрастеност към [[алкохол]]а на такава млада възраст. През януари 1744 г. тя заминава за Русия заедно с майка си и полага големи усилия да опознае езика и живота на страната. Въпреки неодобрението на баща си приема [[православие]]то и името ''Екатерина Алексеевна''.

Бракът на Екатерина и Петър се оказва несполучлив. След смъртта на императрица Елисавета на [[5 януари]] [[1762]] г.{{дата нов стил}} Петър III става император на Русия, но с некомпетентната си политика само за няколко месеца си спечелва неодобрението на [[аристокрацията]], [[духовенство]]то и [[армия]]та. Мирът, който Петър III сключва с Прусия, с което не взима никакви територии от нея (въпреки че Русия е печелившата страна в седемгодишната война между Русия и Прусия), кара руският народ все по-малко да го одобрява като император. Екатерина смятала, че той се готви да се разведе с нея и поради това организира заговор за отстраняването му. Заедно със своя любовник Григорий Орлов, тя подготвя [[бунт]] на [[гвардия]]та и принуждава Петър ІІІ да [[абдикация|абдикира]], като самата тя става императрица под името Екатерина II. Малко по-късно Петър ІІІ умира в [[Ропша]] при неясни обстоятелства, като се подозира, че това става по нейна заповед. Въпреки че не е пряка потомка на руски император, Екатерина наследява съпруга си като императорски [[регент]]. Това се основава на прецедент, който тя поддържа и който е свързан с това, че [[Екатерина I]], родена в нисшите класи в шведско–балтийските територии, успява да наследи своя съпруг [[Петър Велики]] през [[1725]] г.

Често историците дебатират, че статусът на Екатерина по-скоро наподобява този на [[регент]] или [[узурпатор]]. Именно запоради това и малка част от сподвижници, коитоизвестен желаятброй дапротивници отстранятна Екатерина, се събират около фигурата на сина и&#768; Великия [[княз]] [[Павел I (Русия)|Павел]], когото смятат да сложат на трона и да ограничат властта му, като се създаде [[конституционна монархия]]. Това не се случва и Екатерина управлява до смъртта си.

При нейното царуване в южните части на Русия се води [[Селска война 1773—1775|Селската война]] ([[1773]]- – [[1775]] г.), въстание на [[казаци]] и селяни под ръководството на [[Емелян Пугачов]], който се представя за цар Петър III. Бунтът е потушен с твърдост и жестокости. През [[1791]] г. е създадена [[Линия на уседналост]] с цел цялото [[евреи|еврейско]] население на страната да бъде концентрирано в определена територия.

С успеха си в [[Руско-турска война (1768 – 1774)|Руско-турската война от 1768–17741768 – 1774 г.]] Екатерина ІІ превръща Русия във водеща сила в [[Югоизточна Европа]]. По време на войната [[Османска империя|Османската империя]] претърпява някои от най-тежките поражения в историята си, сред които битките при [[Чешме]] и [[Кахул]] ([[1770]] г.). Руски войски, командвани от [[Александър Суворов]], за пръв път преминават на юг от река [[Дунав]]. Като резултат от войната Русия получава достъп до [[Черно море]], като заема рядконаселенитеслабонаселените степни области на днешна Южна Украйна, наречени [[Новорусия]], където са основани градовете [[Одеса]], [[Николаев (град)|Николаев]], Екатеринослав (днес [[Днепропетровск]]), [[Херсон]]. Съгласно [[Договор от Кючук Кайнарджа|Договора от Кючук Кайнарджа]], [[Силистра|Силистренско]] ([[21 юли]] [[1774]] г.), с който се прекратява Руско-турската война от 1768–17741768 – 1774 г., Русия получава право да защитава интересите на [[християнство|християните]] в Османската империя, а [[Кримско ханство|Кримското ханство]] получава независимост от [[султан]]а.

През [[1783]] г. Русия анексира Кримското ханство. Османците се опитват да се противопоставят, но [[Руско-турска война (1787 – 1792)|Руско-турската война от 1787–17921787 – 1792 г.]] е катастрофална за тях и те трябва да се примирят със загубата на [[Кримския полуостров]].

Екатерина II е имала репутацията на покровителка на [[изкуства]]та, [[литература]]та и [[образование]]то. Най–известният и голям музей в Русия, [[Ермитажа]], който в момента се намира и обхваща целия [[Зимен дворец|Зимен дворец в Санкт-Петербург]], възниква като частна колекция на императрицата. По идея на Иван Бецкой, Екатерина ІІ написва ръководство за обучение на малки деца, черпейки от идеите на [[Джон Лок]] и основания през [[1764]] г. известен Смолни институт Смолни. Екатерина ІІ е известна още и с писането на [[Комедия|комедии]], [[фантастика]] и [[мемоари]].

През дългото си управление тя има много любовници, които често издига на високи постове за времето, за което те представляват интерес за нея, а след това ги е пенсионирала с много дарове, като имоти и крепостни селяни. Процентът на изхарчените пари в царския двор се увеличава от 10,4% през [[1767]] г., 11,4% през [[1781]] г. и до 13,5% до [[1795]] г. През цялото това време Екатерина ІІ е раздава около 66 000 крепостни селяни през периода 1767- – [[1772]] г., 202 000 през [[1773]]- – [[1793]] г., както и 100 000 крепостници в един ден на [[18 август]] 1795 г.