|
|сродни=
}}
'''Маите''' са [[индианци|индиански]] [[народ]], живеещ в Южно [[Мексико]], [[Гватемала]], [[Белиз]] и части от [[Хондурас]] и [[Салвадор]]. Те говорят на [[майски език]], а броят им към началото на XXI век е около 6 000 000 души.
== История ==
{{основна| КалендарЦивилизация на маите}} ▼В началото на нашата ера в северозападната част на [[Централна Америка]], на полуостров [[Юкатан]], възниква културата на племената майа ([[киче]], [[какчикели]], [[мам]], [[понтал]], [[чол]] и [[хуастеки]]). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с [[йероглиф]]и и многоцветна керамика. Късният класически период /600-900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на [[цивилизация]] – [[Бонампак]], [[Чичен Ица]], [[Тикал]], [[Копан]], [[Ушмал]], [[Маяпан]], [[Паленке]]. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]] (например основата на пирамидата в [[Чолула]] достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на [[сапотеки]]те (град [[Монте Албан]]), на [[миштеки]]те (град [[Митла]]), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на [[олмеки]]те, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от [[камък]], който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на [[тотонаки]]те са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – [[Теотихуакан]], [[Тахин]]. ▼
▲В началото на нашата ера в северозападната част на [[Централна Америка]], на полуостров [[Юкатан]], възниква културата на племената майа ([[киче]], [[какчикели]], [[мам]], [[понтал]], [[чол]] и [[хуастеки]]). Класическият период /I-IX век/ се отбелязва с появяването на градове, каменни монументи, надгробни плочи с [[йероглиф]]и и многоцветна керамика. Късният класически период /600 - – 900 г. от н. ера/ е свързан с разцвет на архитектурата, скулптурата и многоцветната керамика, като центърът се премества към 10 век на п-ов Юкатан, където са изградени градове-държави, достигнали висока степен на [[цивилизация]] – [[Бонампак]], [[Чичен Ица]], [[Тикал]], [[Копан]], [[Ушмал]], [[Маяпан]], [[Паленке]]. От тях са запазени огромни храмови комплекси във формата на стъпаловидни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]] (например основата на пирамидата в [[Чолула]] достига 440 м, най-голямата пирамида в света). В южната част на страната се развива културата на [[сапотеки]]те (град [[Монте Албан]]), на [[миштеки]]те (град [[Митла]]), по Мексиканското крайбрежие разцъфтява културата на [[олмеки]]те, оставили забележителни монументални скулптури, в това число необяснените каменни глави с негроидни черти и тегло от няколко тона, при това издялани от [[камък]], който може да бъде намерен на хиляди километри от находките. От културата на [[тотонаки]]те са запазени религиозни и културни центрове и градове в Централно Мексико – [[Теотихуакан]], [[Тахин]].
Маите са първите хора в Америка, които започнали да строят големи градове от камък. За да ги свържат, строят пътища, които минават през джунглите и [[блато|блатата]]. Всичко това маите правят без да използват метални сечива, [[каруца|каруци]] или товарни животни. В градовете им се издигат великолепни внушителни [[храм]]ове и дворци. Те строят и огромни [[Пирамида (архитектура)|пирамиди]]. Страните на пирамидата приличат на гигантска стълба. Най-големите пирамиди били с височина над 60 м. (Това е повече от височината на [[Колона на Нелсън|Колоната на Нелсън]] в [[Лондон]]) Често маите построяват нова пирамида върху старата – и така понякога три-четири пъти. Всяка следваща била по-голяма от предишната. Маите строят храмове на върха на пирамидите като домове за боговете им. Те били изработвани от дърво, така че отдавна са изчезнали. Пирамидите са построени от [[варовик]]ови скали покрити с бляскава бяла мазилка – ослепителна гледка на лунна светлина. След това маите боядисват пирамидите в ярко червено или синьо и изписват върху тях йероглифи.
Строителството било тежка работа. Маите оформят камъните със сечива, направени от [[кремък]]. След това носят тежкия товар на гръб, като го окачват на въже минаващо през челото им. Къщите са правоъгълни, стените – от слама или от преплетени палмови листа, подът – от твърда земя. Така изглеждат най-скромните къщи. Къщите на старейшините са издигани от дърво и камък и представляват две помещения. Едното е нещо като тераса, което служи и за приемна. В другата се помещава семейството. В нея има мебелировка и керамични изделия. Килимите и стените са декорирани с цветни мотиви.
== Ритуали и жреци ==
[[Файл:Iximche Laura Bush.jpg|ляво|мини|300px|[[Лора Буш]] в [[Гватемала]] след представление на [[ритуал]]ите на маите]]
Маите принасят в жертви пленници. Хвърлят ги от върха на пирамидата, като понякога ги убиват предварително. Няма нещо в живота на маите, което да не е свързано с [[религия]]та. [[Ритуал]]ите с принасяне на жертва към боговете на земеделски продукти, животни или човешка кръв предшестват всяко обществено или семейно събитие. [[Жрец]]ите често се порязват по телата или се осакатяват. Религиозните ритуали предшестват големите ловни експедиции всеки [[сезон]]. Семейните церемонии като раждане, сватба и смърт винаги протичат в мистична атмосфера. По време на ритуалите не липсва игра на топка, в която две групи мъже се опитват да вкарат гумената топка през пръстен в стената. Тази игра има строго ритуален и религиозен характер. Главно почитано божество е [[Кукулкан]]. В народните представи той се идентифицира като строител и архитект, който основава град [[Маяпан]] и повелява изграждането на постройките в [[Чичен Ица]]. Нарежда на хората да се изповядват и да постят, както и да се въздържат от употребата на оръжие. Кукулкан е превод на [[Кетцалкоатл]]. На езика на маите „кукул“ означава птицата [[кетцал]], а „кан“ – змия. Днес птицата кетцал е символ на [[Гватемала]]. Бог Кукулкан се изобразява като перната змия, която била основна емблема на [[династия]]та [[Династия Кан (Маи)|Кан]]. Династията Кан е последният царуващ род от [[монарх|монарси]] в страната. Като последната от династията е кралицата [[Моо]].
Една определена група от жреците се посвещават на [[наука]]та, но не заради самата наука, а по-скоро дотолкова, доколкото тя може да послужи на религията. Маите напредват много в изучаването на [[математика]]та и [[астрономия]]та, а в изчисленията си достигат до такава прецизност, че днешните учени се озадачават. Най-големите им заслуги са при проучване движението на [[планета|планетите]] [[Венера (планета)|Венера]], [[Марс (планета)|Марс]], [[Юпитер (планета)|Юпитер]] и [[Сатурн (планета)|Сатурн]].
Маите завещават на следващите поколения своята история, знанието за най-важните събития върху надгробни плочи. На храмовете и дворците се извайвали релефно всички значителни откъси от историята с помощта на [[писменост на маите|писмеността]] им.
== Летоброене при маите ==
▲{{основна|Календар на маите}}
[[File:Tecun Uman.jpg|мини|Статуя на последния владетел на маите, Текун Уман]]
Маите са имали сложна система от [[календар]]и, доста точна за времето си. Първоначално маите имат календар от 260 дни в годината. Броенето става с две въртящи се едно от друго зъбчати колела. С течение на времето добавят и трето зъбно колело, с което годината добива 365 дни. Разделението на тези дни е на 18 месеца със съответно 20 дни и един месец ‘’Уайеб’’ с 5 дни. Всичко заедно дава една „приблизителна година“ от (18 x 20) + (1 x 5) = 365 дни. Четвърт денят, който остава при [[високосна година|високосни години]], се пренебрегва от маите.
== Вижте още ==
[[Попол Вух]]
== Външни препратки ==
*[http://www.ngm.bg/?cid=13&art_id=13 За маите в National Geographic]
*[http://mayans.hit.bg/ Всичко за маите]
== Литература ==
* [[Зигфрид Йортвиг]], Погребани градове. С., 1966.
* [[В. И. Гуляев]], Америка и Старый свет в доколумбову эпоху. М., 1968.
* Гуляев, В. И. Древнейшие цивилизации Мезоамерики. М., 1972.
* [[Милослав Стингъл]], Съкровищата в градовете на маите. Варна, 1972.
* Кнорозов, Юрий В. Иероглифические рукописи майя. Л., 1975.
* Герасимов, Богомил. Кукулкан слиза на небето. С., 1989.
* [[Магда Вимер]], Маите – тайни и предсказания. С., 2001.
* [[Валерий Гуляев]], Маите. Тайните на изчезналата цивилизация. С., 2004 (Енциклопедия универсалис).
* Ершова, Г. Г. Майя. Тайны древнего письма. М., 2004.
* [[Ралф Уитлок]], Майя. Быт, религия, культура. М., 2005.
* Древните маи. Оракулът на Кетцалкоатл. С., 2008 (Ars Divinatoria).
* [[Роналд Боневиц]], Наследството на маите. Ключ към съдбата на човечеството. С., 2009.
* [[Чарлс Филипс]], Изгубената цивилизация на маите и ацтеките. С., 2009.
* [[Саймън Мартин]], Николай Грубе. Хроника на маите и техните крале и кралици. С., 2010.
* Гутберлет, Бернд Ингмар. Календарът на маите. С., 2010.
{{Древни цивилизации}}
[[Категория:История на Мексико]]
[[Категория:Население на Мексико]]
[[Категория:География на Гватемала]]
[[Категория:География на Белиз]]
[[Категория:Население на Хондурас]]
[[Категория:География на Салвадор]]
[[Категория:Маи| ]]
|
