Мария-Антоанета: Разлика между версии

Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
махам твърдения без източник
Ред 110:
Продължаващата финансова криза във Франция принуждава [[Луи XVI]] да свика събранието на нотабилите, което не било правено в продължение на 160 г. Те трябвало да одобрят въвеждането на няколко допълнителни данъка, което [[Парижки парламент|Парижкият парламент]] преди това отказал да направи. Мария-Антоанета не присъствала на първото заседание на събранието, което по-късно било изтълкувано като опит да омаловажи значението на асамблеята<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 246&ndash;248.</ref>. Така или иначе свикването на събранието не дава резултат, тъй като то не приема нито един от проектите на кралското правителство. В резултат на [[8 април]] [[1787]] г. кралят уволнил финансовия министър [[Шарл-Александър дьо Калон|Калон]] .
[[Image:MarieAntoinette1788.jpg|thumb|left|300px|Портрет от 1788]]
Луи XVI още веднъж пренебрегнал предложения от Мария-Антоанета кандидат за поста външен министър, който да заеме мястото на починалия на [[13 февруари]] министър Гравиер, и назначава на тази длъжност своя приятел граф [[Арман Марк]]. Въпреки това кралицата започва все по-често се меси в политиката, често в противовес на австрийските интереси. Действията и&#768; си имат своето обяснение. Първо, тя трябва да осигури бъдещето на децата си, които един ден трябвало да наследят управлението на страната; второ, кралицата отчаяно търси начини да подобри престижа си, накърнен след аферата с огърлицата; трето, кралят все по-често проявява нерешителност по важни политически въпроси, оставяйки всички важни решения в ръцете на министрите си{{източник|, което се дължи на депресията, от която [[Луи XVI]] започва да страда заради постоянния натиск, оказван върху него. Симптомите на кралската депресия се изразяват в пристрастяване към алкохола, както твърдят тогавашните слухове|2017|06|03}}. Така най-накрая кралицата се проявява като политически фактор, въпреки че политиката не е любимото и&#768; занимание. Мария-Антоанета използва новото си положение на личност с все по-голяма власт, давайки най-доброто от себе си, за да разреши сложната ситуация, възникнала между краля и събранието на нотабилите<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 248&ndash;250.</ref>. Политическото раздвижване на кралицата слага край на влиянието на херцогиня Дьо Полиняк, чиито огромни разходи не допадат на Мария-Антоанета, тъй като са тежест за финансите на короната. През май херцогинята напуска Франция и се установява в [[Англия]], оставяйки децата си във Версай. Същия месец кралят назначава за финансов министър архиепископа на Тулуза, който е един от най-доверените хора на Мария-Антоанета<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 250&ndash;255.</ref>. Под негов натиск дворът предприема съкращаване на разходите. Архиепископът обаче не успява да се справи с финансовите затруднения на страната, което рефлектира върху отношението към кралицата като негова покровителка. Лошият финансов климат в страната става причина за разпускането на нотабилите на [[25 май]] поради неспособността им да вземат нужните за страната решения. Всъщност вина за ситуацията имат скъпите войни, които Франция води през 18 в., и големите разноски на огромното кралско семейство, които далеч надхвърляли личните разноски на кралицата, както и нежеланието на аристократите да се разделят с част от средствата си, като бъдат обложени с данъци. Въпреки това голяма част от обществото обвинява кралицата за свръхразходите на двора, което и&#768; спечелва прозвището „''Мадам Дефицит''“<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 254&ndash;255.</ref>.
 
Кралицата се опитва да води пропаганда в своя защита, представяйки се за грижовна майка, отдадена на грижите за децата си, както е изобразена върху един портрет от [[Елизабет Виже-Льо Брюн]], представен в кралската академия през август [[1787]] г. Стратегията на Мария-Антоанета обаче е провалена от последвалата през същата година смърт на дъщеря и&#768; Софи. Освен това по това време от затвора успява да избяга Жана дьо Ламот-Валоа, която успява да се добере до [[Англия]], където публикува множество скандални слухове за френската кралица.
Ред 144:
Една седмица по-късно част от интендантите на кралското семейство, включително [[принцеса Дьо Ламбал]], са разпитвани от [[Парижка комуна (1789-1794)|Парижката комуна]]. Прехвърлена в затвора Ла Форс, принцеса Дьо Ламбал става една от жертвите на септемврийските кланета от 1792 г. Отрязаната и&#768; глава е гримирана, сресана и набита на кол, след което изложена пред прозореца на килията на Мария-Антоанета, а тълпата призовава кралицата да излезе и да целуне фаворитката си<ref>[[#Fraser|Fraser]]: 389. </ref>.
 
На [[21 септември]] [[1792]] г. монархията официално е отменена и е обявена [[Първа френска република|Първата френска република]]. Започва и подготовка за съдебен процес срещу краля, наричан вече просто „Луи Капет“. Обвинен в измяна към републиката, [[Луи XVI]] е отделен от семейството си и през декември [[1792]] г. е изправен пред [[Конвент]]а, който се самопровъзгласява за съдебен трибунал. Признат за виновен, кралят е осъден на смърт чрез гилотиниране и е екзекутиран на [[21 януари]] [[1793]] г. Кралицата, която вече е „вдовицата Капет“ след екзекуцията на съпруга и&#768;, изпада в дълбок траур и отказва да се храни. Единствен смисъл на живота и&#768; оттук нататък стават грижите за живота на децата и&#768;. Това, което Мария-Антоанета не знае, е обявяването на сина и&#768; за крал на Франция под името [[Луи XVII]] от емигриралите роднини на кралското семейство, а [[Шарл X|граф дьо Прованс]] се обявява за негов [[регент]]. Освен това здравето на Мария-Антоанета започва бързо да се влошава, тъй като тя се разболява {{източник|от туберкулоза, а вероятно и от рак на [[матка]]та, който и&#768; причинява обилни кръвоизливи|2017|06|03}}. Въпреки лошото здравословно състояние на Австрийката, въпросът за по-нататъшната и&#768; съдба заема централно място в заседанията на Конвента след смъртта на Луи XVI. Мнозина настояват за нейната смърт, докато други предлагат тя да бъде предадена на австрийците срещу пленени френски войници или да бъде разменена срещу огромен откуп от [[Свещена Римска империя|Свещената Римска империя]]. Томас Пайн пък агитира за заточение в [[Америка]]. През април [[1793]] г. е сформиран [[Комитет за обществено спасение]] и хора като [[Жак-Рене Ебер|Жак Ебер]] започват да настояват за съдебен процес и срещу Мария-Антоанета. След като към края на май [[1793]] [[жирондинци]]те са отстранени от властта, започват да се чуват призиви за „превъзпитание“ на дофина в духа на идеите на революцията. На [[3 юли]] [[1793]] г. дофинът е отделен от Мария-Антоанета и е поверен на грижите на един обущар. Това е поредният удар върху бившата кралица, която е силно привързана към сина си, но сега може да го вижда само през прозореца на килията си, докато той се разхожда в двора на затвора.
[[Image:Marie Antoinette being taken to her Execution, 1794.jpg|250px|thumb|Отвеждат Мария-Антоанета до мястото на екзекуцията. 1794]]
На [[1 август]] вдовицата Капет е преместена от Тампл в [[Консиержери]] като затворник номер 280. На [[14 октомври]] [[1793]] г. бившата кралица е изправена пред наказателен трибунал по обвинения в държавна измяна, организиране на отвратителни оргии във Версай, отклоняване на средства от държавната хазна в полза на Австрия и опит за убийство на Орлеанския херцог. За разлика от съпруга и&#768;, на когото е било дадено време да подготви защитата си, делото на кралицата е манипулирано от [[якобинци]]те и тя има по-малко от ден, за да подготви своята защита. Поведението на Мария-Антоанета по време на процеса е съвсем спокойно. С блестящите си отговори в своя защита тя впечатлява присъстващите в залата, които очаквали да видят една празноглава жена. Най-сериозното обвинение, отправено срещу Мария-Антоанета, е че заедно с [[Елизабет Френска|мадам Елизабет]] тя е блудствала с малолетния си син. Като доказателство за това обвинението представя изтръгнатите с насилия показания на малкия Луи-Шарл, който уж доброволно обвинил майка си. Мария-Антоанета реагира остро, произнасяйки толкова емоционална реч, че присъстващите в залата жени започнали да апелират в нейна защита.