Национален конвент: Разлика между версии

Блокът им се дели на два лагера. В единия влизат водачите на десните термидорианци – Ж. Л. Талиен, [[Пол Барас|П. Барас]] и [[Жозеф Фуше]] – бивши якобинци, представляващи новата буржоазия, забогатяла от спекулации. Другият лагер обединява левите термидорианци – начело с Ж. Коло д'Ербоа, Ж. Бийо-Варен и М. Бадия, принадлежали преди това на лявото течение на якобинците. След екзекуцията на [[Максимилиан Робеспиер]] и неговите сподвижници десните термидорианци се опитват да изтласкат левите от властта. Още през март 1795 Конвентът постановява арест на „четиримата“, свалили Робеспиер: Бийо-Варен, Коло д'Ербоа, Барер и Вадие. След ''Жерминалското въстание'' (1 април [[1795]] г.) въпреки пълната им несъпричастност към него те са осъдени на заточение във [[Френска Гвиана]]. Конвентът разпорежда разоръжаване на якобинците, взели участие в терора. През май Фукие-Тенвил и четиринадесетте съдии от Революционния трибунал са осъдени на смърт и гилотинирани. Въпреки това на 20 май има още един опит за въстание в Париж (''Въстание от прериал''), но и той е потушен. Термидорианците арестуват последните якобинци – бивши членове на Комитетите за обществено спасение и обществена безопасност.

 

 

През лятото на 1795 г. Конвентът приема нова конституция – Конституцията от година ІІІ (''Constitution de l'An III'') и я подлага на референдум. Тя е одобрена и влиза в сила на 23 септември. През октомври се провеждат избори за нов двукамерен законодателен орган, състоящ се от ''Съвет на петстотинте'' и ''Съвет на старейшините'', в които с нарочен декрет е осигурено място на две трети от депутатите в Конвента. Неговата дейност е прекратена на [[26 октомври]] [[1795]] г. и като орган на изпълнителната власт е избрана първата [[Директория]].