Бронирана бригада: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
Редакция без резюме |
м Disambiguated: Христо Луков → Христо Николов Луков, Гено Генов → Гено Генов (полковник) |
||
Ред 59:
След края на [[Първа световна война|Първата световна война]] с [[Ньойски договор|Ньойския договор]] на [[Царство България|България]] са поставени сериозни ограничения спрямо армията. Освен всичко друго няма право и на тежко артилерийско въоръжение, включително танкове. Първите опити за въоръжаване на страната с бронирана техника датират едва от [[1934]] г. Министърът на войната ген. [[Пенчо Златев]] прави доклад до Министерския съвет за необходимостта за закупуване на военна техника от [[Кралство Италия|Италия]], която включва и танкети [[Carro Veloce L3/33]]. Взето е решение да са закупят 14 танкети срещу сумата от 10 770 600 лева. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 12. </ref> В началото на [[1935]] г. танкетите са доставени в [[пристанище Варна]] и са зачислени в българската армия под името '''лека бойна кола „Ансалдо-Фиат“'''. С тях на 1 март 1935 г. се се формира една рота към 2-ра колоездачна дружина от 1-ви инженерен полк в [[София]]. Така се поставя началото на бронираните войски в българската армия. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 13. </ref> Танкетите са доставени с трицветен камуфлаж (след [[1941]] г. са пребоядисани в тъмнозелено), а оригиналните сдвоени 8-mm картечници „Бреда“ по настояване на военните са заменени с една австрийска 8-mm тежка картечница „Шварц-Лозе“, обр. 1907/12 г., която е на въоръжение в българската армия.
[[Файл:Dobrudzha 1940.jpg|alt=Български танкети "Ансалдо-Фиат" на Бронираната дружина навлизат в Южна Добруджа след подписването на Крайовската спогодба, 16 септември 1940 г.|мини|Български танкети "Ансалдо-Фиат" на Бронираната дружина навлизат в Южна Добруджа след подписването на Крайовската спогодба, 16 септември 1940 г.]]
Тъй като танкетите са твърде слаби и ненадеждни, армията продължава да търси да закупи по-мощни и по-добре бронирани танкове. След отказа на [[Чехословакия]] да продаде нови машини, армейското ръководство се спира на лекия британски танк „Викерс Е“ (Vickers 6 ton mod E) с 47-mm оръдие QFSA. През [[1936]] г. министърът на войната ген. [[Христо Николов Луков|Христо Луков]] подписва договор с Vickers-Armstrong за доставката на 8 танка. Договорът е утвърден с министерско постановление от 4 септември 1936 г. В началото [[1937]] г. с новополучените танкове се формира 2-ра танкова рота с два взвода от по 4 танка. Танковете „Викерс“ са зачислени в армията под името '''бойна кола''' '''„Викерс“'''. Доставени са с петцветен фабричен камуфлаж, но след 1941 г. са пребоядисани в тъмнозелено.
[[Файл:The Tank Museum (2289).jpg|alt=Лек британски танк Vickers 6 ton mod E от танковия музей в Бовингтън с оригиналния петцветен камуфлаж, постъпил в българската армия като бойна кола "Викерс".|мини|Лек британски танк Vickers 6 ton mod E от танковия музей в Бовингтън с оригиналния петцветен камуфлаж, постъпил в българската армия като бойна кола "Викерс". ]]
През същата 1937 г. са проведени и първите маневри с използване на бронирана техника, която се използва за поддръжка на пехотата. Резултатите от маневрите показват нуждата от увеличаване на броя на машините и огневата им мощ. <ref>Матев, К. Бронетанкова техника 1935 – 1945. С., 2000, с. 16. </ref>
Ред 144:
== Боен път ==
=== Участие в преврата на 9 септември 1944 г. ===
В навечерието на 9 септември 1944 г. Бронираният полк на бригадата се намира край Ихтиман. В София за охрана е извикана в началото на септември само бронираната разузнавателна дружина. На 7 септември, съгласно декларацията на правителството на [[Константин Муравиев]], че ще обезоръжава германските намиращи се в България, части от бригадата влизат в престрелка с изтеглящи се немски моторизирани части край Ихтиман и ги обезоръжават. На 8 септември в 16,30 бригадата е вдигната по тревога от командира ѝ – полк. [[Гено Генов (полковник)|Гено Генов]], по заповед на военния министър ген. [[Иван Маринов (офицер)|Иван Маринов]]. Задачата е да извърши марш през София към Сливница и да заеме позиция за отбрана вис. Леща, вис. Центъра. Към 2,30 ч. през нощта колоната танкове достига Орлов мост. Командирът на полка – подполковник [[Марин Диков]], е извикан от министъра в Министерството на войната, където получава задача ротата на капитан Цено Ценов да поеме позводно охраната на Народното събрание, Министерството на войната и радио [[Българско национално радио| „София“]]. На 13 септември командирът на бригадата полковник Гено Генов е уволнен и заменен от запасния офицер полковник [[Стоян Трендафилов|Стоян Константинов Трендафилов]], който е произведен генерал-майор, а командирът на Бронирания полк е повишен в полковник. След 1946 – 47 г. и двамата ще бъдат уволнени от армията и репресирани. Още на 10 септември Бронираната бригада получава задачата да започне подготовка за бойни действия срещу отстъпващите германски части. <ref>Рошкев, Я. История на танковите войски в България 1935 – 2015 година. С., 2015, с. 100 – 107. </ref>
=== Участие в първата фаза на т.нар. отечествена война 1944 – 45 г. ===
| |||