Луи I Валоа-Анжуйски: Разлика между версии

През 1380 г. бездетната неаполитанска кралица [[Джована I Анжуйска|Джована I]] осиновява Луи I Анжуйски и го обявява за свой наследник. Кралицата разчитала по този начин да привлече френски подкрепления срещу римския папа [[Урбан VI]], който я отлъчил о обявил за крал на Неапол братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Луи дори е обявен за наследник на френските владения на неаполитанската кралица - графствата Прованс и Форкалкие. Въпреки че бил коронован от авиньонския папа Климент VII, Луи е принуден да остане във Франция, тъй като не успял да събере достатъчно средства, с които да финансира поход в Италия. Така той не успява да окаже необходимата помощ на Джована I, чиито сили били разбити през 1381 г. от тези на братовчед ѝ [[Карл III Анжуйски|Карл от Дурацо]]. Самата кралица е пленена и затворена в замъка Сан Феле.

През 1382 г. Луи I Анжуйски, подкрепен от авиньонския папа, множество френски благородници, както и от херцозите на [[Милано]] и [[Савойско херцогство|Савоя]], успява да събере пари, използвайки и тези, присвоени от френската хазна, и най-накрая събира войска, с която навлиза в Италия. Новината за това стига до [[Карл III Анжуйски|Карл Анжуйски]], който решава да изпревари събитията и след като убива Джована I, сам се обявява за крал на Неапол.

Походът на Луи I Анжуйски, който според различни сведения разполага с 40 хиляди рицари, обаче се оказва неуспешен. [[Карл III Анжуйски]], който успява да събере 14 хилядна наемна войска, успява да отклони удара на французина от Неапол към периферията на кралството, прилагайки тактиката на партизанската война. Смъртта на савойския херцог на 1 март 1383 г. предизвиква оттеглянето на савойските рицари от кампанията и Луи I Анжуйски е принуден да моли за подкрепления от племенника си Шарл VI, който му изпраща войска начело с ЕнгерандАнгеран дьо Куси. Куси успява да превземе [[Арецо]] и да навлезе в пределите на Неаполитанското кралство.