Разлика между версии на „Енрике II Кастилски“

== Борба за власт ==
През 1366 г., Енрике де Трастамара в борбата му срещу Педро I Жестокия вамира съюзник в лицето на френския военачалник [[Бертран дю Геклен]], е обединил около себе си водачите на множеството наемнически групи, които плячкосват френските земи след прекратяването на военните действия с Англия. Начело на тази нова сила, Геклен навлиза в [[Кастилия]], като съюзник на Енрике превзема редица ключови крепости, сред които и столицата [[Бургос]].Там на 5 май 1366 година Енрике е коронясан за крал на Кастилия и [[Леон]].<ref>Elorza, Juan C.; Vaquero, Lourdes; Castillo, Belén; Negro, Marta (1990). Junta de Castilla y León. Consejería de Cultura y Bienestar Social, ed. ''El Panteón Real de las Huelgas de Burgos. Los enterramientos de los reyes de León y de Castilla'' (2ª edición). Editorial Evergráficas S.A. <small>ISBN 84-241-9999-5</small></ref>.
[[файл:Pedro Castile beheading2.jpg|мини|ляво|]]
 
През ноември същата година, Енрике не успява да превземе галисийската крепост Луго, а на 3 април 1367 година е разбит при Нахера от крал [[Педро I Жестокия (Кастилия)|Педро I Жестоки]], който с поддържан от английската армия командвана от [[Едуард Черния принц]]. След това поражение, той се скрива в [[Пиренеи]]те.<ref>López de Ayala, Pedro (1994 – 1997). ''Crónica del rey don Pedro y del rey don Enrique, su hermano, hijos del rey don Alfonso Onceno (edición crítica y notas de Germán Orduna; estudio preliminar de Germán Orduna Y José Luis Moure)''. Buenos Aires. <small>OCLC 489686613</small>.</ref>