Сигизмунд Люксембургски: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
структурни |
|||
Ред 61:
През същата 1408 г. Сигизмунд основава [[рицар]]ския ''[[Орден на Дракона]],'' който обединява велемощни източноевропейски принцове и нобили и има за цел да защитава Светия Кръст срещу друговерци като [[османци]]те. Членове са редица ветерани от Никополския кръстоносен поход ''([[Стефан Лазаревич]], [[Стибор Стиборич]]),'' а по-късно и други политически съюзници на Сигизмунд като Никола Горянски, Херман от Целье, [[Винцент фон Вартенберг]], [[Филип Маджарин]], [[Влад II Дракул]], Йогайла-Владислав, [[Хенри V (Англия)|Хенри Английски]]. Позицията му като предводител на ордена на защитниците на [[Животворен кръст|Кръста]] допринася за авторитета на Сигизмунд като владетел.
[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г. Този събор има за основна цел да ликвидира [[папска схизма|папската схизма]], но се оказва много подходящ момент за [[Крал на Унгария|унгарския крал]] Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори. Година по-късно със смъртта на брат му [[Вацлав IV|Вацлав Бохемски]] унгарският крал предявява претенции към короната на Свети Вацлав и скоро (1420 г.) [[Мартин V]] обявява кръстоносен поход срещу Бохемия, оглавен от Сигизмунд. Това осигурява на Сигизмунд трайна Римска подкрепа, кръстоносно геройство, Бохемския трон, а в крайна сметка и Императорската корона. Последват пет кръстоносни кампании на папата и Сигизмунд, които обаче се разбиват в религиозния плам и дисциплинирания военен гений на [[Ян Жижка]]. Стига се до разпространение на хуситското въстание и дори кралят на Унгария е [[Битка при Търнава|нападнат при Нагишомбат]], Северна Унгария. Срещу хуситите Сигизмунд е принуден да използва самите хусити – с края на кръстоносните походи изчезва и общият враг, а с това започва и дробенето на реформаторите на умерени и радикални фракции.▼
След сключването на Пражките компактати – съюз между [[каликстинци|умерените хусити]] и [[Свещена Римска империя|романистките]] [[католицизъм|католически]] лоялисти хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на [[Сигизмунд Люксембургски]] за [[крал]] на [[Бохемия]], напълно неприемливо за радикалите. Свещеният Римски император Сигизмунд е на път да постигне плана си, заложен още преди Констанцкия събор и пред него стоят само християнските фундаменталисти, крайно несговорчивите [[таборити]]. След неуспеха на гражданската война в Чехия и на кръстоносните походи Сигизмунд ще получи бохемската корона от самите хусити [[битка при Липан|при Липан]] през 1434 г. След като научава резултата от битката, Сигизмунд заявява, че „чехите могат да бъдат победени само от други чехи“<ref>The Battles of the Hussite Wars : http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Hussite_Battles_and_Significant_events.htm</ref>.▼
=== Схизма и Константски събор ===
Line 72 ⟶ 67:
Авторитетът на Свещената Римско-Германска империя и нейния властелин през Средновековието е съществен. Носителят на короната на [[Карл Велики]] се смята за носител на Божията благословия, за защитник на християнската вяра и Древния Рим. Въпреки позора при Каноса при инвеститурните разногласия авторитетът на изборния римско-германски император не е загубен и през 1414 г. точно от бъдещия император Сигизмунд европейските монарси очакват да прекрати папския разкол и да спре клатенето на троновете им. Сигизмунд вече е показал готовността си за преодоляването на папския разкол с акта си ''Placetum Regium'' от 1404 г. Според смисъла му никоя [[була|папска була]] не може да влезе в сила в Унгария без съгласието на краля.
След смъртта на Йобст през 1411 г. Сигизмунд е избран за Крал на германците. Нестабилната власт на брат му [[Вацлав IV]] в Бохемия го кара да гледа и към чешката корона. Tова би го направило достатъчно сериозен и очевиден кандидат и за имперската корона. Възможност му се предоставя от единия от тримата антипапи [[Йоан XXIII (антипапа)|Йоан XXIII]], който обикаля европейските владетелски дворове, за да обсъжда низвергването на своите първосвещени противници на общохристиански събор
Сигизмунд организира [[Констанцки събор|Констанцкия събор]], проведен през периода 16 ноември 1414 – 22 април 1418 г, на който – в течение на 4 години са дискутирани проблеми като [[източно-западна схизма|източно-западната схизма]], инвеститурата, османската заплаха, реформирането на църквата, въздадени са нови феодални титли, а стари са потвърдени.Така съборът става подходящ момент за Сигизмунд да заяви и да започне да реализира домогванията си до [[Карл IV (Свещена Римска империя)|бащината си корона]] на [[Император на Свещената Римска империя]]. За тази цел му трябва подкрепата на папата и сериозна заслуга към Римокатолицизма. Двете цели са постижими за Сигизмунд – той протежира избора на нов папа [[Мартин V]] и се легитимира като противник на опасните си съседи – чешките реформатори.[[Бохемия|Бохемският]] [[реформация|реформатор]] на [[римокатолицизъм|католическата доктрина]] [[Ян Хус]] е призован да защити каузите си на [[Констанцки събор|Констанцкия събор]].
Под натиска на Сигизмунд, съборът преценява, че само съборът може да обезвластява и да назначава папи, че нито един от тримата папи не може да продължи да изпълнява такава роля и че фаворитът на Сигизмунд [[кардинал]] [[Мартин V|Одоне Колона]] ще бъде нов католически първосвещеник под името ''Мартин V''.
=== Бохемска корона ===
▲
▲След сключването на Пражките компактати – съюз между [[каликстинци|умерените хусити]] и [[Свещена Римска империя|романистките]] [[католицизъм|католически]] лоялисти хусизмът в Бохемия е разцепен и поляризиран. Така сформираната Бохемска Пражка лига изтъква желанието си да спре разорението на чешките земи, настъпило след 15 години война. Дори и цената за това да изисква признаването на [[Сигизмунд Люксембургски]] за [[крал]] на [[Бохемия]], напълно неприемливо за радикалите. Свещеният Римски император Сигизмунд е на път да постигне плана си, заложен още преди Констанцкия събор и пред него стоят само християнските фундаменталисти, крайно несговорчивите [[таборити]]. След неуспеха на гражданската война в Чехия и на кръстоносните походи Сигизмунд ще получи бохемската корона от самите хусити [[битка при Липан|при Липан]] през 1434 г. След като научава резултата от битката, Сигизмунд заявява, че „чехите могат да бъдат победени само от други чехи“<ref>The Battles of the Hussite Wars : http://myweb.tiscali.co.uk/matthaywood/main/Hussite_Battles_and_Significant_events.htm</ref>.
Политическият успех на Сигизмунд Люксембургски е безспорен. Не е категорична ролята му при съда и екзекуцията на Ян Хус, защото Сигизмунд отсъства при произнасянето и изпълнението на присъдата от кардинал Колона. Факт е обаче, че чешките реформатори въстават именно срещу Сигизмунд като убиец на Хус, а унгарският крал максимално се възползва от мъченичеството и хусизма, като през следващото десетилетие на хуситски войни се легитимира като основен защитник на християнството срещу еретиците.
| |||