|
[[Файл:Map Vienna 1547.jpg|thumb|left|250px|План на Виена от 1547 г.]]
[[Image:Wien1858.jpg|thumb|left|250px|Виена през 1858 г.]]
Историята на Виена е дълга и разнообразна. Заселването на територията на днешна Виена започва по време на [[неолит]], с разпространението по Дунав на земеделието и скотовъдството (6-тоVI хилядолетие пр.н.е.), за което Виенската котловина предоставя оптимални условия: плодородни почви, изобилни водни източници и благоприятен климат. Най-значимото доримско селище е това на хълма Леополдсберг, чиято история започва в средата на [[бронзова епоха|бронзовиябронзовата векепоха]] и завършва буквално две поколения преди идването на [[Древен Рим|римляните]].
Историята на самата Виена като населено място започва в средата на 1I век с началото на строителството на територията на днешния стар град на преден пост на 15-тиXV римски легион. Той получава името от [[келти|келтски]] произход ''Виндобона''. Паралелно с военния лагер започва да се развива и малък град. [[Археология|Археологическите]] разкопки не потвърждават версията за наличие на територията на днешния стар град на каквото и да било доримско селище.
В началото на 5V век Виндобона преживява голям пожар, а към края на същия век римляните напускат тези места.
Фактът, че в днешно време топографията на центъра на Виена включва в себе си на практика цялата топография на военния лагер Виндобона, говори за това, че непосредствено след изтеглянето на римляните на това място живеят хора, които вероятно намират убежище край запазените тогава стени и използват останалите след римляните материали за построяването на жилища.
Разкопките показват, че през 6VI век животът между стените на бившия римски лагер е концентриран в североизточната му част. Освен това селище, на територията на днешна Виена по това време има няколко [[авари|аварски]] и [[славяни|славянски]] селища.<ref>[http://www.orgdosug.ru/pub.php?pid=1635&cid=311 Археологические раскопки в Вене] </ref> Имената на някои от славянските и до днес са запазени в имената на някои от съвременните райони на Виена като [[Веринг]] (18) и [[Дьоблинг]] (19).
През 9IX век дошлите от запад [[Каролинги]] построяват в североизточната част на бившия римски лагер неголям замък и съхранилата се и до днешно време [[Рупрехтскирхе|църква „Свети Рупрехт“]]. Броят на домовете все още е малък и селището няма голямо значение. През същия век е първото писмено споменаване на ''Виена'': в старите „[[Залцбургски анали]]“, с дата 881 г., е запазен запис за това, че край Вения е имало сражение с [[унгарци]]те – „… bellum cum ungaris ad Uueniam…“. Все пак няма яснота, дали се има предвид река или град на име Вения. Също така остава неизяснен и изходът на сражението.
[[Файл:Wien Wappen 1461-1925.png|thumb|230px|Герб на град Виена в периода 1461 – 1925 г.]]
[[Файл:Anonym Entsatz Wien 1683.jpg|250px|thumb|left|Обсадата на Виена от турците, [[1683]] г.]]
Към средата на 12XII век Виена става седалище на австрийската херцогска династия [[Бабенберг]]. През 1155 г. херцог Хайнрих II построява сграда на площад Ам-Хоф. В периода 1137 – 1147 г. е построена църква на мястото на днешната катедрала „Свети Стефан“ (съвременната катедрала е построена през 13 XIII – 15XV век). От [[1278]] г. Виена е твърдина на династията [[Хабсбург]] и става център на културата, науката, музиката и изисканата кухня. През [[1469]] г. [[Фридрих III (Свещена Римска империя)|император Фридрих III]] се сдобива от папа [[Павел II]] с правото да учреди във Виена [[Виенско епископство|епископство]] (до 1469 г. Австрия духовно е подчинена на епископа на [[Пасау]]). [[Кралство Унгария]] окупира града между 1485 и 1490 г.
През [[1529]] г. Виена безуспешно [[обсада на Виена|обсадена]] от [[турци]]те. При почти двадесеткратно превъзходство на врага, защитниците на града успяват да удържат решителна победа. Тежкото поражение на турската армия полага края на стремителната [[експанзия]] на [[Османска империя|Османската империя]] в Европа. Век и половина по-късно, през [[1683]] г., съюзените войски на [[Католицизъм|католическите]] страни нанасят на турците под стените на Виена [[битка при Виена|още по-съкрушително поражение]], след което Османската империя завинаги се отказва от завоевателни походи, и именно след това поражение започва нейния упадък.
През [[1679]] г. Виена е опустошена от чумна епидемия. Населението на града, тогава около 100 хил. души, намалява с една трета. В памет на избавлението от епидемията, в центъра на града през [[1693]] г. е издигната [[Чумна колона|Чумната колона]]. През [[1713]] г. обаче градът е сполетян от нова чумна вълна. Само в [[катакомби]]те под катедралата „Свети Стефан“ са погребани 11 000 жертви на епидемията. За това събитие в историята на града днес напомня величественото здание „[[Карлскирхе]]“.
От [[16XVI век]] Виена става столица на многонационалната държава на австрийските Хабсбурги. От [[17 век|17XVII]] и особено през [[18XVIII век]] е център на многобройната придворна бюрокрация. От 18XVIII век във Виена започва да се развива [[манифактура|манифактурна]] промишленост (текстилно производство и производство на луксозни стоки). Градът се превръща във водещ център на европейската култура, особено на музиката.
През [[1805]] и [[1809]] г. Виена на два пъти е заетазавзета от войските на [[Наполеон I Бонапарт|Наполеон]]. През [[1805]] г., с разпадането на Свещената Римска империя, градът става столица на [[Австрийската империя]], а по-късно на заместилата я [[Австро-Унгария|Австро-унгарска империя]]. Играе важна роля в европейската и световна политика – през [[1814]] г. в града се провежда [[Виенски конгрес|ВиенскияВиенският конгрес]], изменил из основи политическата карта на Европа.
През първата половина на 19XIX век, с появата на стила [[Бидермайер]], основоположници на който са известни виенски композитори, художници и театрални дейци, градът развива стремително културата и изкуствата. Епохата на стила [[бидермайер]]а завършва с революцията от [[1848]] г., в която жителите на града взимат активно участие. В края на 19XIX век културата, науката и образованието във Виена продължават да процъфтяват. Световна известност получават [[Виенски университет|ВиенскияВиенският университет]] и Академията на науките. През 1897 г. представители на виенската бохема създават групата [[Виенски сецесион]], в която влизат [[Коломан Мозер]], [[Густав Климт]] и [[Ото Вагнер]].
Към началото на 20XX век Виена е един от най-големите градове на Европа с население над 2 млн. души. През [[1918]] г., след [[Първата световна война]], градът става столица на [[Първа австрийска република|Първата австрийска република]]. От ''[[Аншлус]]а'' (1938) от [[Нацистка Германия]] до края на [[Втората световна война]] губи статуса си на столица за сметка на [[Берлин]].
През [[1945]] г. след двуседмична обсада съветските войски навлизат във Виена. След 1945 г. градът отново става столица на Австрия. Първоначално е разделена на 4 зони от Съюзниците-победители. Поради [[неутралитет]]а на страната става удобна база на международния шпионаж между Източния и Западния блок.
| 