Анастасия Николаевна: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м Disambiguated: съд → Съд (право), Мало → Ектор Мало, Урал → Урал (регион) |
|||
Ред 86:
=== Заточение в Екатеринбург ===
През април 1918 г. Президиумът на Централния всерусийски изпълнителен комитет на четвъртото си свикване взима решение да прехвърли бившия цар в [[Москва]] за да бъде изправед пред [[Съд (право)|съд]]. След много колебание, императрицата решава да придружи съпруга си. Мария също тръгва с тях, за да помага.
Останалите членове на семейството остават да чакат в Тоболск, като Олга се грижи за болния си брат, Татяна - за къщата, а Анастасия - за забавленията. Трите момичета, облечени в сиво и със сълзи на очи изпращат родителите си и сестра си. Животът тече бавно и тъжно в полупразната къща. Четат книги, разхождат се, рисуват и играят с болния си брат.
Ред 126:
Великата княгиня Анастасия Николаевна, въпреки че е на седемнаседет години, е все още дете, поне такова впечатление оставя с външността и веселия си характер. Отличителна нейна черта е да намира слабите стрни на хората и да ги имитира. Тя е естествен даровит [[комик]]<ref>Кравцова, М. Воспитание дочерей // Воспитание детей на примере святых Царственных Мучеников. — Православное издательство «Благо», 2002. — ISBN 9785947920048.</ref>.
Обича [[Шилер]] и [[Гьоте]], [[Ектор Мало|Мало]] и [[Молиер]], [[Чарлс Дикенс]] и [[Шарлот Бронте]]. Добре свири на пиано [[Шопен]], [[Рахманинов]] и [[Чайковски]].
Преподавателят ѝ по френски език си спомня за нея, че е много палава, ленива, понякога характерни черти на твърде способните деца, има прекрасно произношение на френски и разиграва театрални сцени с истински талант. Успява да подобри настроението на всеки, с което напълно заслужава прякора си „Слънчев лъч“.
Ред 143:
Ана Андерсън умира през 1984 г. и тялото ѝ е кремирано. ДНК тест е проведен през 1994 г. на тъканна проба от болницата, където е лежала и кръвта на Филип, херцог на Единбург, пра-племенник на императрица Александра. Според д-р Гил, който провежда теста, „''Ако приемем, че тези проби са дошли от Ана Андерсън, тя не може да е свързана с цар Николай или царица Александра''“<ref>Christopher, Kurth, and Radzinsky (1995), p. 218</ref><ref>''Anastasia Dead or Alive?'' Michael Barnes (screenwriter) & Michael Barnes (director) & Paula S. Apsell (executive producer) & Michael Barnes (producer) & Julia Cort & Julian Nott (co-producers). ''Nova''. October 10, 1995. Season 23 Ep. 1.</ref>.
Други по-малко известни претендентки са Надежда Ивановна Василиева<ref>Massie (1995), pp. 145–46</ref> и Евгения Смит<ref>Massie (1995), p. 157</ref>. Двете млади жени които твърдят, че са Анастасия и сестра ѝ Мария, са взети от [[свещеник]] в [[Урал (регион)|Урал]] през 1919 година, където живеят като [[монахиня|монахини]] до смъртта си през 1964 г. Те са погребани под имената Анастасия и Мария Николаевна.
През 2007 г. когато са намерени последните две тела, става ясно, че няма оцелели от царското семейство<ref>{{cite web|last=Боде, Вероника|title=Подлинность царских останков: тройная гарантия|work=|publisher=Радио Свобода|date=2008-07-16|url=http://www.svobodanews.ru/Article/2008/07/16/20080716175735117.html|archiveurl=|archivedate=}}</ref>. Въпреки това през 2014 г. е публикувана нова книга за възможния произход на Ана Андерсън и за невероятното спасение на Романови<ref>{{cite web|last=Вениамин Алексеев|title=Академик РАН: Великая княжна Анастасия выжила и долгие годы жила под фамилией Чайковская|work=|publisher=[[ИТАР-ТАСС]]|date=2014-02-25|url=http://itar-tass.com/ural-news/1001768|archiveurl=|archivedate=}}</ref>.
| |||