Артилерия: Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
LordBumbury (беседа | приноси) м поправка на грешка |
м Disambiguated: бомбарда → Артилерийско оръдие, Порт Артур → Люйшун |
||
Ред 12:
Артилерията е използвана интензивно от монголите при завоеванията им, и чрез тях технологията се пренася в Западна Азия и Европа.
В началните периоди артилерията и огнестрелните оръжия ([[
Обсадата и превземането на [[Константинопол]] през 1453 г. от ордите на [[Мехмед II]] Завоевателя е може би първата голяма битка от стратегическо значение, чийто изход се определя от артилерията. Огромното бронзово оръдие на унгареца Орбан в продължение на 3 месеца руши стените на великия град, преди атаката еничарския корпус и превземането на града на 29 май 1453 г.
Ред 21:
Непосредствено преди и по времето на [[Първата световна война]], когато масово започват да се използват силно укрепени отбранителни линии (т.нар. позиционна и окопна война) бързо нараства и ролята на артилерията. Особено силно това важи за големите, тежки далекобойни оръдия и гаубици, както в сухопътните армии, така и във флота.
По време на [[Руско-японската война]] от 1904 – 1905 г. главните битки (при [[Люйшун|Порт Артур]] и [[Цушимското сражение]]) са спечелени от японците благодарение на по-тежките им и по-далекобойни оръдия, които нанасят катастрофални загуби на руския флот.
Ключовата роля на артилерията при преодоляването на силно укрепени линии става ясна по време на [[Балканската война]] 1912 – 1913 г. Неуспешната атака на Чаталджанската укрепена позиция от българската армия през ноември-декември 1912 г. се дължи до голяма степен на слабата пробивна мощ на полевата артилерия (75 мм гаубици на Круп), както и на равномерната стрелба по целия фронт, вместо огъня на артилерията да се концентрира в една зона за пробив.
| |||