Свети Александър Невски (София): Разлика между версии
Изтрито е съдържание Добавено е съдържание
м връщам вандализъм |
форматиране: 5x тире-числа, кавички (ползвайки Advisor) |
||
Ред 8:
| населено място = [[София]]
| карта = България София Център
| карта-описание = Местоположение в центъра на София
| вероизповедание = [[Православие]] – [[Българска православна църква|БПЦ]]
| епархия =
Line 28 ⟶ 29:
== История на храма ==
[[Файл:BASA-237K-1-351-95-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpg|мини|ляво|200px|Храм-паметникът в началото на XX в.]]
[[Файл:BASA-131K-1-47-1-Alexander Nevsky Cathedral, Sofia.jpeg|200п|мини|Катедралата
Решението за „изграждане на паметник за светлия подвиг на Освобождението, в който се сля кръвта на освободителите с кръвта на освободените“ е взето през [[1879]] г. по време на [[Учредително събрание|Учредителното събрание]] в Търново (предложението прави [[Петко Каравелов]])<ref name=omda>{{Цитат уеб | уеб_адрес=http://www.omda.bg/public/biblioteka/obikolka_sofia_1968/obikolka_sofia_balkantourist_1968_5.htm | заглавие=София – обиколка на града, 1968 г | достъп_дата = 22 ноември 2012}}</ref>. Дадени са няколко предложения за място на паметника и първоначално е избрано Търново, но след като за столица е избран гр. София [[1 Обикновено Народно събрание|Първото обикновено народно събрание]] решава храмът да се построи в столицата. Княз [[Александър I Батенберг|Александър]] се обръща с възвание към българите и храмът е вдигнат с народни дарения. Събрани са доброволни вноски на обща сума 1 900 000 лв.<ref name=omda/> Основният камък е положен с изключителна тържественост на [[3 март]] (19 февруари стар стил) [[1882]] г., четвъртата годишнина от подписването на [[Санстефански договор|Санстефанския договор]]. В основите на храма е вградена метална кутия, в която са записани имената на членовете на правителството.
Храмът е по проект на руския [[архитект]] проф. [[Александър Померанцев]] ([[1848]]
Шрапнелите и ударните вълни от [[Бомбардировки на България|англо-американските бомбардировки]] на София през [[Втората световна война]] повреждат сериозно катедралата. Засегната е най-много северозападната част. Медната обшивка е пробита на много места, разрушени са всички мозаични икони от подвратните тимпани, а стъклата на иконостасните икони са счупени. Повредена е живописта в северозападната галерия, както и някои картини от сводовите проходи<ref name=omda/>.
Line 38 ⟶ 39:
=== Название ===
Храмът е посветен на [[Александър Невски]], известен с победата си над Тевтонския орден в [[битка на Чудското езеро|битката на Чудското езеро]], провъзгласен за светец от руската православна църква. Александър Невски е патрон на руския император [[Александър II (Русия)|Александър II]] и названието на храма е израз на благодарността на българите към Русия в лицето на Царя-Освободител. В хода на Първата Световна война България и Русия застават в протовоположни блокове. След като руската флота бомбардира гр. [[Варна]] на [[14 октомври]] [[1915]] г., правителството на Васил Радославов, русофобско по външнополитическа ориентация, взема решение за преименуването на храм-паметника в „[[Кирил и Методий|Св. Св. Кирил и Методий]]“. Постановлението на Министерски съвет от 19 октомври 1915 г. е внесено през февруари 1916 г. за одобрение в Народното събрание. След възражения от страна на опозиционните партии и бурен дебат парламентът одобрява решението на правителство с гласовете на проправителственото мнозинство (4 март 1916 г.). Твърди се, че дори русофилът [[Иван Вазов]] приветства преименуването<ref>[http://more.info.bg/article.asp?topicID=725&issueID=4053 в-к „Черно море“, „Бомбардировката над Варна през 1915 г.“]</ref>. Със сигурност обаче неговият племенник д-р Борис Вазов, близък до поета по политически убеждения, е един от главните опоненти на преименуването в Народното събрание.<ref>Стенографски дневници на Народното събрание, 17. Обикновено народно събрание, 2. Редовна сесия, 28. Заседание, 2 март 1916 г.; 29. Заседание, 4 март 1916 г., 437
Промяната на наименованието не се възприема трайно. През [[1920]] г. отново е върнато първоначалното име на храма ''„Св. Александър Невски“''.
Line 110 ⟶ 111:
[[Стенопис]]ите са рисувани под ръководството на проф. А. Кисельов, който е определял също така приготвянето на [[темпера|темперните бои]]. В изработването на стенописите участват руските художници<ref name=part3>[http://stara-sofia.blogspot.com/2012/11/blog-post_14.html Албум „Св. Александър Невски“ ч.3], блог „Стара София“</ref>: проф. [[Пьотър Мясоедов]] (който е определял също така общия тон на стенописите), [[Виктор Васнецов]], [[Дмитрий Киплик]], С. Шелковой, проф. [[Алексей Корин]], проф. М. Судоковский, [[Александър Вахрамеев]], [[Василий Болотнов]], [[Николай Бруни]], Н. Розанов, [[Иван Дроздов]], [[Михаил Авилов]], проф. [[Василий Савински]], [[Владимир Кузнецов]], И. Ланской, проф. В. Перминов, Н. Родзянко.
Имената на българските художници са: проф. [[Иван Мърквичка]], проф. [[Антон Митов]], [[Георги Желязков]], проф. [[Стефан Иванов (художник)|Стефан Иванов]], [[Асен Белковски]], [[Никола Маринов (художник)|Никола Маринов]], [[Никола Петров (художник)|Никола Петров]], [[Христо Берберов]], проф. [[Петко Тавлиев]], [[Август Розентал]], проф. [[Цено Тодоров]], [[Васил Димов]], арх. [[Петко Момчилов]] и други. Арх. [[Йордан Миланов (архитект)|Йордан Миланов]] ([[1867]]
В интериорното оформление на храма участват българските декоратори проф. [[Харалампи Тачев]] и [[Борис Михайлов (художник)|Борис Михайлов]]. Проф. Петко Клисуров, проф. Цено Тодоров, Никола Петров са автори на мозаичните образи на Христос, Петър и Павел в [[перистил]]а на главния вход. Проф. Стефан Иванов е автор на мозайките вляво от вратите с редица образи на светци, Вяра, Надежда, Любов и [[Седмочисленици]]те – вдясно. Христо Берберов, Васил Димов, проф. Стефан Иванов, Никола Маринов, Асен Белковски, Август Розентал са автори на мозайките с образи на български светци в тимпаните (люнетите) на външните врати.
| |||